Йордан Кисьов е сред най-изявените български художници на последните десетилетия. Той е смел експериментатор, търси неконвенционални изразни средства за своята голямоформатна живопис и за инсталациите, които прави. Работи на границата между колажа, пластиката и живописта.
Самият художник не се смята за концептуалист, тъй като го привлича по-скоро карнавалното, артистичното, онова, което е антитеза на сивотата и прозата в живота. „Идеите ме връхлитат една след друга и няма как – трябва да съм във форма и да ги отразявам върху платното. Какво виждат зрителите в платната ми – едни виждат сълзи, други съзират усмивка”, казва художникът.
Йордан Кисьов е реализирал голям брой самостоятелни изложби; участва и в различните пленери и биеналета, организирани от СБХ, чийто член е от 1976 г. През 1986 г. получава званието „Заслужил деятел на културата”. Негови произведения са притежание на почти всички галерии у нас, както и на частни колекционери в България, САЩ, Германия и други държави.
На 8 юни, т.г. от 17.00 часа в Художествената галерия на Силистра той ще открие поредната си самостоятелна изложба под мотото „50 години творческа дейност”. Платната ще бъдат от фонда на галерията, някои от които ще бъдат изложени за първи път.
„Роден съм в едно село в Лудогорието и до7-ми клас учих там. Баща ми, Бог да го прости веднъж на вечеря каза на майка ми, че има намерение да ме прати в София в Художествената гимназия. Разбира се като всяка майка и Димитричка /Мичето/ се разплака и като всяка жена със сълзите си победи…..! 1958г. се преместихме се в Силистра и почнах 8-ми клас в Първа гимназия. Татко не се кротна, а даже нави родителите на още двама съученика, които бяхме в кръжока по рисуване да ни заведе в София на кандидатски изпити. Стана така, че приеха мен и Калчо Христов. Есента ни заведе да ни запише и ни остави …. Пет години тежък живот , но за сметка на мерака да станеш художник. После като студент във ВТУ“ Св.св. Кирил и Методий“ се продължи на друго ниво. И когато 1972 г. завърших и се прибрах. Бяхме само с Татко. Приспособих една стая за ателие и започнах или продължих да си рисувам. Получи се съобщение, че в София се организира голяма Национална изложба и аз изпратих три мои работи. За изненада на силистренските колеги и на мен, най-вече ,ми бяха приети и трите работи. На нея възраст налапваш кукичката със стръвта цялата и така нямаше спиране…..В продължението на годините и с постоянството да работя естествено е да стигна до мисълта, че това е моята съдба. И както се шегувам, че съм „жертва на изкуството“по-леко приемам участта си. Наистина! А от тук нататък , Друг ще реши.За сега се справям… А мерна единица за творчески талант, не съм си изработил, затова и не мога да давам съвети.Както и не обръщам внимание на тези, които ми завиждат. Оставам ги да си киснат във собствената си саламура…..Да! Последните години реализирах няколко мои изложби в посочените от теб градове. Удоволствието се състои най-вече да си видиш работите аранжирани от теб в изложбената зала. А постигането на това се постига със упорит труд и духовното усъвършенстване. Но това е друга тема! Българската култура остана сираче, което никой не иска да го приюти. „Да живее Чалгата!“
Изпращайте ваши снимки и информация на [email protected]
facebook Присъединете се към нашата Facebook група за новини от Силистра и региона.
