ЖС „Екатерина Каравелова“ продължава работа по „Социалнопсихологическа биография на насилието в българското семейство и интерпретиране на етнопсихологическите особености“

СНЦ „Женско сдружение „Екатерина Каравелова“ – гр. Силистра продължава работата си по реализация на проект „Социалнопсихологическа биография на насилието в българското семейство и интерпретиране на етнопсихологическите особености спрямо европейските ценности и политики”. Проектът е финансиран от Фонд „Активни граждани“ България към Финансовия механизъм на ЕИП от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по договор за безвъзмездно финансиране № ACF/817.

Партньор по проекта е Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий” Велико Търново. Основна цел на проекта е провеждане на изследвания за причините, следствията и възможните подходи за предотвратяване на насилието, основано на пола, както и връзката с равенството по отношение на пола.

През изтеклите 5 месеца от началото на проекта бе извършено теоретично изследване, съдържащо данни и факти за насилието, основано на пола в българското семейство, и взаимоотношенията в локален, национален, етнически и трансгенерационен план. Изследването е публикувано в монография и е наречено „Изследване на етнопсихологическите и културни особености на българското семейство в контекста на насилието, основано на пол“. Негови автори са проф. дн Красимира Петрова, д-р Велислава Чавдарова и проф. д-р Даниела Тасевска.

В над 300 страници са представени данни, графики и заключения по темата, за които са използвани над 120 източника, интернет-ресурси и документи на различни езици. Изследването е остъпно е за широката публика в интернет.

В заключението на изследването социалният психолог проф. Минко Хаджийски заявява: „Няма съмнение, че насилието в различните си форми и честота на проявление е част от семейния живот. Брутално физическо, грубо вербално и даже префидно помагащо, то изглежда неизменен феномен, повлиян от културния и историческия контекст. Българската реалност не прави изключение. Като всяка друга обаче, тя има своите особености. Нормално е те да се търсят в етнопсихологически, културно-исторически и даже в социално-патологичен аспекти. Макар и безспорни като цяло, тези детерминанти не са неизменни.

Променят се историческите условия, социалната ситуация и моралната представа за нормалност. Но дали се променя народопсихологията, която не само дава основата на насилието, но определя и обществения дискурс за неговата оценка?…Нормално е да заключим, че насилието присъства в традиционните семейни отношения, като резултат на битова психологическа нагласа…по причини, свързани с много променените социално-икономически, нравствено-регулативни и полово-ролеви дадености, насилието явно или прикрито изглежда се увеличава.

Неприятно е да се признае, но съвременното семейство все по-трудно изпълнява основните си функции, а общественото мнение по въпроса за насилието, представено в ерзац форума на т.н. социални мрежи е по-скоро индиферентно и дори стигматизиращо. Ако някога насилието, макар и лошо, все пак е обслужвало някакъв архаичен морален императив, днес изглежда е белязано от егоистично-невротична самоцелност. За това трябва да се изследва. Настоящата монография е един добър опит в тази насока“.

Изпращайте ваши снимки и информация на [email protected]



viber

Върни се горе