Силистренският край е сред районите в страната, където са съхранени едни от най-старите традиции на българите, някои от които се превръщат в характерни за Добруджа. Разбира се, със съответни разлики, в зависимост от това дали става за типично местно население като гребенци или за хора, дошли от Северна Добруджа (след 1940 г. в резултат на размяна на население в изпълнение на Крайовския мирен договор между България и Румъния), Македония, Балкана, Шоплука, от полянските групи от Свероизточна и Югоизточна България (примерно шиковци – друга влиятелна подетнографска група, както и рупци).
Доказателство за това е и тазгодишната Коледа: традицията да пеят коледари и да играе бразая (обредно „животно“ като дървена конструкция, наподобяващо камила) бе в действие и през 2021 г., независимо от ограниченията, свързани с коронавирусната пандемия. Всичко това се случи, благодарение на дружините от Дулово, Попина, Гарван, Бабук, Кайнарджа, Сребърна, Силистра, Проф. Иширково, Шуменци (вкл. в местния православен храм), Брадвари, ПЗГ „Добруджа“ Силистра, Сокол, Окорш (видео на адрес: www.facebook.com/fasfdsa43r43/videos/1361721847615496/)…и другаде (в Айдемир – на специално тържество на 26 декември от 18 ч. в салона на НЧ „Родолюбие“). Спестени са обаче познатите от миналото коледарски хора насред мегдана на населеното място, когато става и наддаването за краваите, за да се съберат средства, които обикновено са дарявани на бедни, на църкви, в по-ново време на читалища и на социални заведения.
За да се чуе извечното „Славите ли Млада бога, момци коледари?” – „Славим, славим, добре ни дошъл!”. Знаменателно е, че обикновено през последните години, за да уважат традицията се събират младежи от цялата страна, включително студенти, тъй като за тях продължава да е важно да станат част от нея.
Разбира се, все пак предвид обстоятелствата повечето от групите посетиха малък брой домове, предимно на познати, а в някои случаи уважиха със своите песни и благословии представители на властта, директори на училища, ръководители на читалищни състави. Някои като НЧ „Доростол” Силистра приеха и алтернативен вариант – фотографска сесия с коледарски атрибути – носии, краваи, изработка и подаряване на коледарски венци, и др.
Един от знаковите в Крайдунавска Добруджа празници е свързан с Рождество Христово, съответно Бъдни вечер и Коледа. В следобедните часове на 24 декември е т.нар. Малка Коледа, когато коледуват деца (и тази година в предварителен план по подобен начин се изявиха възпитанизи на детски градини). Срещу което за благодарност за благопожеланията и „мечанията” си те получават…не само сушенки (и др. подобни дребни, но вписващи се в сакралността неща), познати от „едно време”, а и задължително – вит-превит кравай и парица, естествено.
Вездесъщата Бъдни вечер е центрирана в съзнанието на добруджанци, но като Голяма Коледа, на която е посветена специалната трапеза с прекадени нечетен брой гозби и пита (кравай), която се разломява да има за всички, вкл. за Богородица и за животните от двора. На практика питата се изяжда до трошица, такова е поверието за богата следваща година. Междувременно бъдникът – дървото, което трябва да гори цяла нощ в огнището и да поддържа огъня, се оставя да гори дълго, отново в името на плодородието в бъдеще време.
Чупят се орехи, по целостта и състоянието на които всеки гадае своята бъднина за следващите 12 месеца (да припомним, че за старите българи новата година е от 21-22 декември нататък, когато вече е минал Еднажден, а зимното равноденствие е останало току-що в миналото). Според българския календар би трябвало да сме посрещнали вече 7530 година.
И тъй като обикновено в този ден се коли прасето от домашната кочина, зад постните ястия стоят водата от варения бахур, самият сварен бахур, както и пълнен шаран. Това последното с непостните ястия църквата не го приема, защото не се вписва в дните за пости, продължаващи до 5 януари, когато изтичат от календара т.нар. мръсни (погани) дни. На Коледа на трапезата има питка или баница с паричка, в роля влиза и лемежът на ралото.
Вечерта на Бъдни вечер нашите предци са си лягали рано, оставяйки неразтребена трапезата (софрата). Отивали са до местата за спане обаче не прави, а бавно и понаведени – отново връзката е със знамение за добра реколта. В ранните часове на новия ден – 25 декември, на ход са коледарите, което също е непозната по много други краища на страната традиция, изпълнена с толкова много благословии и ритуали.
Сред тях е и даряването на венци от страна на младата мома, която точно на Коледа може да покаже на своята рода кого от момците коледари харесва и се надява да й обърне внимание. Не е случайно, че на другия ден харесващият я момък откупува точно нейния кравай, за да реализира и той своето отношение, което да стане достояние на другите, вкл. и за неговото семейство.
Автор: Йордан Георгиев
Изпращайте ваши снимки и информация на [email protected]
facebook Присъединете се към нашата Facebook група за новини от Силистра и региона.
