По повод 83 г. от Крайовската спогодба и връщането на Южна Добруджа в пределите на Българи с подкрепата на община Дулово Исторически музей с галерия – гр. Дулово организира гостуваща картинна изложба „Златна Добруджа“ с картини от фонда на Художествена галерия – гр. Силистра. Добруджа е извор на вдъхновение за едни от най-бележитите наши художници като Бедиг Бедросян, Йордан Маринов, Никола Ковачев, Симеон Говедаров, Сирма Сарафова, Петър Чаушев, Георги Куртев, П. Вартанян, Бранимир Цаков, Стоян Кирязов, Коста Дончев, Ильо Станчев, Милен Богданов, Йордан Господинов и Никола Николов.
Всички тези художници както и скулптурните творби на Павел Метеоров и Маргарита Пуева, нагледно и по неповторим начин показват магията на Добруджа, която с простора на нивите със златни класове, и на богатата си история с най-старото обработено злато в Европа, не напразно я наричаме „златна“ Добруджа! Тържественото откриване на изложбата е на 20 септември /сряда/ от 11.00 ч. в залата за гостуващи изложби на Исторически музей с галерия – гр. Дулово.
Фейсбук-профил на Валентина Соло: Добруджа – земята, която ни храни. В нейните предели са открити едни от най-древните селища в Европа. На територията й по всяка вероятност за пръв път в човешката история е обработено злато. Тя помни скити и сармати, гети и одриси, персийски походи, римски легиони, хунски нападения и български конници. Различни народи са живели тук във времена на разцвет и на опустошение.
Възпята от класици като Йовков, тази земя на орачи, жетвари, овчари, разбойници и камилари почти до средата на миналия век е завладявана, връщана, разделяна и разделяла българи и румънци. Наричана през вековете Малка Скития, Долна Мизия и даже Нова Англия (заради заселилите се през XI в. нормани), тя дава начало на Първата българска държава, а в залеза на Второто ни царство е назована на името на своя последен средновековен владетел, деспот Добротица (Добротич), и от XIV в. е известна като Добруджа. Според друга версия Dobrogea е название от румънски произход.
Векове наред земите от Тулча до Добрич са част от българската етническа територия. Добруджа е люлка на българска държавност. Тя влиза в диоцеза на Българската екзархия при нейното учредяване през 1870 г.. По силата на Санстефанския мирен договор от 1878 г., като компенсация за това, че Русия присъединява към територията си Южна Бесарабия, на Румъния е дадена част от Добруджа. По-късно Берлинският договор предоставя на северната ни съседка и земите между Мангалия, Кобадин, Расово и днешната граница, а България запазва Южна Добруджа. През 1913 г. румънски войски окупират и тези територии.
Три години по-късно България обявява война на Румъния и до началото на 1917 г. завладява Дунавската делта. Съгласно Берлинския протокол от 1918 г. цяла Добруджа е призната официално за българска територия. Само година по-късно Ньойският договор, поставил край на участието на страната ни в Първата световна война, отново връща спорната земя на Румъния – верен съюзник на Антантата. През септември 1940 г., по силата на Крайовската спогодба, Южна Добруджа е върната на България.
Изпращайте ваши снимки и информация на [email protected]
facebook Присъединете се към нашата Facebook група за новини от Дулово и региона.
