Спектакълът „Родината, или Силистра“ ще се играе отново на сцената на Силистренския театър

Директорът на ДКТ – Силистра Златина Станева съобщи, че след високата оценка, която получи спектакълът „Родината, или Силистра“ от турския автор Намък Кемал при гостуването си в град Акчаабат , Република Турция, на 16-ти май от 19,00 ч. спектакълът ще се играе отново на сцената на Силистренския театър.

Цената на билета е 14 лв., а билети ще можете да си закупите от касата на театъра или онлайн от следния линк: https://entase.to/uiv

Резервации можете да направите на моб. 0879 69 88 26, 0876 00 77 95 и 0876 00 76 79.

Ето и повече информация за спектакъла и гостуването в Турция.

„Родината, или Силистра“ е театрално произведение в 4 действия и е един от първите типични примери за романтичен театър в турската литература. Пиесата е аписана през 1872 г. от Намък Кемал (1840-1888) – писател, философ и националист, който е родом от Текирдаг. Идва в София през 1855 г., където дядото му е бил на султанска служба в София като областен управител. За баща му се знае, че е бил началник на султанските имоти в Пловдив. Освен името на пиесата, другата връзка на Кемал със Силистра е фактът, че в периода 1944-1959 някогашното турско училище носи неговото име. В биографията на Намък Кемал се посочва, че много пъти е бил заточван, а произведенията му са били забранявани, което обаче ги прави още по-въздействащи. Автор е на стихотворения, вдъхновили включително основателя на Република Турция Мустафа Кемал – бъдещия „баща на нацията“, известен като Ататюрк.

По спомени на писателя, случаят за пиесата е взет от времето на войната между османската и руската империи през 1828-1829 г., но е приложен към битката за крепостта „Меджиди табия“ при Силистра в годините на следващата война между същите империи в периода 1853-1856 г., останала в историята като „Кримската война“. Сюжетът се развива около любовта на младо момиче и нейния любим – воин доброволец. За да бъде с него на бойното поле и да сподели съдбата му, тя облича костюм на войник и участва в отбраната на Силистра. В Североизточна България силистренската крепост, носеща името на султан Абдул Меджид, е една от най-важните за Османската империя.

След публикуването си пиесата става известна като „Силистра“ заради наложена цензура и последвалата забрана да не се ползва понятието „ватан“ (отечество, родина), тъй като това се оказало опасно. Едва по-късно разпространението на пиесата става с нейното първоначално име. За първи път в османската империя чрез нея е развита идеята за национализма, като противовес на султанлъка. Изследователи на текста смятат, че в него са използвани силни метафори, които поразително напомнят на българските от Възрожденския период – примерно, за бедната и страдаща майка родина и нейните чеда, които трябва да я защитят, и др. Според турски историци и литератори, в пиесата се търсят „черти“ от образите на българските революционери Христо Ботев и Любен Каравелов, от каквито герои е имала нужда тогавашната османска империя.

РЕЖИСЬОР: Невена Митева

СЦЕНОГРАФИЯ И КОСТЮМИ: Николай Нинов

МУЗИКА: Георги Гарчов

ХОРЕОГРАФИЯ: Стефан Станчев

Участват: ВЕРОНИКА ХАНДЖИЕВА, СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ, ЕЛЕНА КЕШИШЕВА, АЛЕКСАНДЪР ПАВЛОВ, МИРОСЛАВ ПЕТРОВ, СТЕФАН СТАНЧЕВ, НЕДЯЛКО НЕДЕЛЧЕВ, ИЛИЯН ИВАНОВ и ДЕЯН ТОДОРОВ