Езикова гимназия “Пейо Яворов” празнува 35 години от своето създаване. Кулминацията на мартенските Яворови дни бе спектакълът ,,В часа на синята мъгла”. Колективът на училището реши да разкаже за себе си през историята на Яворов и през историята на двама ученици, заключени в музея на миналото, които се докосват до поета. Постановката по едноименното Яворово стихотворение, с автор и режисьор Тезджан Ферад, обедини ентусиазма и енергията на учениците от клуба по актьорско майсторство към ЕГ.
„Истински ценното в този различен празник на ЕГ обаче беше това, че публиката стана съавтор в мистичната среща на миналото и настоящето. Публиката реагира всеки път, когато в часа на синята мъгла се явяваха сенките на Яворов, Мина, Лора и през очите на съвременните Милица и Явор тя видя различните лица на любовта – в миналото и днес.
Какво е Яворов за младите Милица и Явор, какво е Яворов за теб, за мен, за нас, за яворовци? Не даде пиесата отговори на тези въпроси. И в това е нейната сила. Отговорите останаха за всеки един от зрителите, впечатлени от играта на Яворов, Мина, Лора, Михаил Кремен, Екатерина Каравелова и митичната Чистачка, която всъщност не е чистачка, а пазителка на портала към миналото. Не бяха изговорени посланията на пиесата, бяха изиграни – с всеки жълт лист с Яворови стихове, който докоснаха актьорите, с всеки техен жест, с всеки театрален ефект – те провокираха зрителите да приседнат до прозореца на своя живот, да се вгледат в себе си и да се размислят. “Когато тишината стене” – тогава човек разбира, че Любовта на Великите и Любовта на обикновените хора е една и съща. Тя стои над мъглата на живота и над условностите на времето. Тя е отвъд честта и позора. Тя е над изменчивите пътища. Тя е най-дългият път, единственият, в който си струва хората да се търсят и намират. За това “разказа” пиесата – за търсенето и намирането. И този разказ отнесоха зрителите със себе си – като разказ стон – послание – вик – песен – закачка – размисъл. Отнесоха го към онзи свой бряг, където в заревото на синята мъгла ще седнат до себе си и ще се попитат: Какво е за мен Яворов? С този въпрос, който режисьорът Тезджан Ферад , с неизтощима енергия и въображение , със сърце и душа, преплете в спектакъла, без да го облича в думи, без да го натрапва – тя накара всички в залата да тръгнат развълнувани към своя син час, в който ще намерят своите сини отговори. Поздравления за режисьора и за целия актьорски състав!“, споделят от гимназията.
„Станахме на 35!
През 1995 година нашата гимназия приема името на Яворов.
След проведени анкети с учениците се стига до крайната номинация на две имена: на Пенчо Славейков и на Пейо Яворов. И след гласуване ЕГ избира за свой патрон поета Пейо Яворов.
Какви са били мотивите, мислите, вълненията на тогавашния випуск, ние не знаем. Но знаем, че името Яворов е отговорност за училището, което го носи
Знаем и това, че ние през годините превърнахме името Яворов в нарицателно за характера на нашата общност, която във всичките си действия следва посланията на човека и твореца
Знаем, че изградихме общество, което органично и естествено , в своите делници и в пряката си работа, претворява Яворовите безсъници и Яворовите свръхстремежи.
Търсим и се учим по яворовски.
Вдъхновяваме се и не се примиряваме с лесното. Не приемаме поднесени истини.
И когато си предаваме факела на яворовци от випуск на випуск, ние си предаваме ежедневната грижа да пазим духа си на високо и ветровито място, да държим мислите си по скалите и върховете, и да стигаме до тях по стръмните пътища.
Честит празник, Яворовци! Честит празник на всички, които споделят една и съща история, вдъхновяват се от една и съща традиция и обичат едно и също име…ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, ЕЗИКОВА ГИМНАЗИЯ!“, споделят още от Езикова гимназия “Пейо Яворов”, гр. Силистра.
Изпращайте ваши снимки и информация на web@silistranews.net
facebook Присъединете се към нашата Facebook група за новини от Силистра и региона.
