В проявата, дело на Исторически музей и Община Тутракан и Регионален исторически музей – Русе и посветена на 50-ата година на Етнографски музей „Дунавски риболов и лодкостроене“, който е единствен по рода си по поречието на река Дунав, освен участници от различни институции от Русе (директорът на РИМ – Русе проф. д-р Николай Нинов е председател на конференцията), Тутракан, Силистра, Варна, Ловеч, Шумен, Габрово и Враца. Както и от страна на домакините – Исторически музей Тутракан: Величко Атанасов – уредник на Етнографския музей, върна лентата назад, за да разкаже за най-важното от създаването на музея през 1974 г. в сграда която е била и баня, се включиха и представители на Силистра и областта – доц. дфн Тодорка Георгиева, д-р Йордан Касабов – етнолог, д-р Наталия Минчева – уредник в РИМ Силистра (Действия на румънската окупационна власт (1919-1940) за сриване на българската духовност, образование и култура“), Валентин Петков – НД „Традиция“ – дарител на ИМ – Тутракан, Йордан Георгиев – журналист (неприсъствено), Калина Михайлова от с. Шуменци – педагог и собственик на етнографска сбирка. Колажът с маст от участниците от Силистра е по снимки Фейсбук-профила на Тамара Спасова от в. „Напредък“ – град Тутракан, който в следващия си брой ще отрази с репортаж събитието, включващо концерт на трио „Сопрано“ и посещение на музеи в Тутракан и в Шуменци.
www.bg-guide.org: „Експозицията е подредена в 7 зали и 2 интериора в сграда – паметник на културата от началото на ХХ в. В хронологическа последователност са представени оригинални риболовни уреди от древността, така също използвани в съвремието ни уреди и съоръжения. Показани са оригинални въдици от кост и мед, харпуни, глинени тежести за рибарски мрежи, железни сапкъни, кърмаци, различни видове мрежи, изработвани от растителни влакна от тутраканските рибари – орие, дифан, ян, ласперник, чигарница, сетка, скомбрелница, уклейник, сертме и.др.
Освен мрежести съоръжения са представени и кукести уреди за риболов. Фотоси и графики обясняват начина на риболов в селищата по Долния Дунав. Освен показаните риболовни принадлежности се добива представа за обществената организация на риболовците, сметководството, вътрешната уредба на жилищата им, духовната им култура. Място е отделено и на лодкостроенето, което се развива в този край още от римския период. В античния кастел Трансмариска е имало работилница за ремонт на плавателни съдове. В края на ХІХ век лодки от Тутракан се изнасят в Румъния, Сърбия, Австрия и други“.
В разработката е отделено внимание на рибата, като момент в развитието на разумното и рационално мислене, творение и съзидателност у човека още древните цивилизации. Разгледана е като символ на плодородие, плодовитост, изобилие, сексуална сила, мъдрост, знание, вдъхновение. Рибната метафорика безапелационно ни отвежда към определението „Иисус Христос“, преследваща своето пояснение чрез гръцкия термин „ихтис – риба“, разшифровано като абревиатурна формула за „Иисус Христос“ – син Божи, спасител. Потърсени са понятийни сходства в разбирането за символното значение на рибата при различни народи, цивилизации, религии и култури, включително при нас, българите, и нашите предци – от древността до днес. Използвани са примери от митологии на различни народи. Подбрани изображения онагледяват представените научни виждания по темата. Разгледаната тема може да бъде развита и в по-голям мащаб, но изисква събиране на още количество ресурс от източници на информация.
РИБАРСТВОТО КАТО ПОМИНЪК И СЪДБА В КРАЙДУНАВСКИТЕ ГРАДОВЕ
(доц. дфн Тодорка Георгиева)
Докладът е посветен на едно от най-рано овладените човешки умения – рибарството. То става поминък на цели общности и професия на мъжете от бедното съсловие. И до днес риболовът е рисков занаят, упражняван от тъмно до тъмно, подвластен на небесните и водните стихии, разчитащ на природната милост и на късмета. Рибарят е човек, който с години събира знания и умения, помагащи му да се справя с тежките условия на работа.
РИБАРСТВОТО В СИЛИСТРЕНСКИЯ КРАЙ ПРЕЗ ПРОЗОРЕЦА НА ЕДИН ОТ НАЙ-СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ В КРАЙДУНАВСКА ДОБРУДЖА
(Йордан Георгиев)
Разгледани са броевете на вестник „Подем“, излизал в Силистра от края на 1940 година до есента на 1944 година. В 16 броя от всички 191 за периода темата е представена със статии с различно съдържание. Единият извод е, че само 0,6% от населението на новоосвободената Южна Добруджа се е прехранвало с риболов. Българската държава е проявявала сериозно отношение към него като традиционен поминък. Положителният пример от страна на управляващите на национално и местно ниво е създаването на условия добруджанци да риболуват, защото имат умения и икономически интерес да го практикуват.
Полагат се усилия да се увеличи делът на получаваната от рибарите стойност на уловената риба. Това е ставало чрез отдаване на концесия за риболов в блатата. С нея се цели повишаване на жизнения стандарт на хората. В условията на румънско господство те са били лишавани от възможности за прехрана чрез рибарството. То осигурява на населението храна от списъка с храни от първа необходимост, на която цената е наблюдавана и контролирана. Въпросът с рибарството е свързан и с инфраструктурата около река Дунав и край блатата около реката. Това се отнася и за нейното опазване като природна даденост.
РИБОЛОВНИТЕ ТРАДИЦИИ В ГРАД ТУТРАКАН ДО СРЕДАТА НА XX ВЕК (Валентин Петков)
В доклада се разглеждат традициите на местното население в град Тутракан, което от векове се препитава с риболов. Той се практикува по различни начини и с различни средства. Едни от най-популярните техники са традиционното въдичарство, риболовът с помощта на мрежа или ловене в по-голям мащаб – с използването на т. нар. гарда. Доразвивайки старите познания за рибното богатство на река Дунав, прилагайки уменията на своите предци, рибарите от град Тутракан са съхранили материалните постижения на българския творчески гений.
Автор: Йордан Георгиев
Изпращайте ваши снимки и информация на [email protected]
facebook Присъединете се към нашата Facebook група за новини от Тутракан и региона.