Изложба „Първите“ – едно своеобразно намигване във времето, в Силистра

Вернисаж на изложбата „Първите“ – едно своеобразно намигване във времето, в Художествена галерия Силистра. Представени са художници от „Старата школа“ с платна, които ни връщат десетилетия назад. Възможност са да видим Силистра и река Дунав през погледа на творци с четка, представители на различни поколения, но все пак от „време оно“. На някои от тях забелязваме само една висока сграда – силозите за зърно, градени преди 80 години с държавен заем в годините след връщането на Южна Добруджа към родината. Техен контрапункт е Силистра от 70-те-80-те години с подредени като лего блокове – къде на групи, някъде разхвърляни като микрочастици в „брауново движение“.

А реката, ах реката с нейните завои, уловена все едно в кадър, преди да полети по маршрута си по Долния Дунав, втурната шеметно към делтата. Изящните ѝ извивки виждат умело художниците – там, където се крие слънцето, за да сътвори поредния неповторим залез, чакащ да го хване в крачка нечие фото око. Защо не и от новото място, предназначено за по-лесно самоснимане…И рибари намираме по картините, някои от които за пръв път влизат в рамки – една реализация на екипа на ХГ Силистра.

За отбелязване – по-малко са тези с въдица в ръка, колкото кипрещи се по старомодни, но красиви лодки, както и техни колеги с вече уловена риба, събрана във вездесъщия кош. Не знаем къде в годините назад е било тържището за риба, каквото в днешно време официално няма, но сигурно не е било лесно да се стигне до него. Като простир или като инсталация на Кристо изглеждат рибарските мрежи – самотни, но достолепни, напомнящи за песни за сръчни рибари. И всичко това е като загатване за спомен от новия музей в Поморие, посветен на морето, но без неговите трудови хора, а за неговите дунавски събратя.

Характерни картини от поминъка на Добруджа също са част от сюжетите на картините на старите майстори, някои от които вероятно родени в края на по-миналия или в началото на миналия век. Жени и мъже събират с дървени вили сено, единствен комбайн се справя сам с житната реколта и през дулото му урожаят се изсипва в миниатюрна молотовка, както я е видял художникът.

Работници в едър план в подчертана статика и без емоционално изражение на лицата и телата си коментират чертежи на сграда или машина. Други се придвижват кръшно между кран, машини и разхвърлени материали. Насред пищна зеленина, високи електропроводи и излаз на река Дунав пуши заводски комин… неекологично. На 2-3 от картините е видимо хълмистието на Добруджа, с накацали по височините къщи и със седнали да отморят жени, забрадени по нашенски. А на земята пред тях върху кърпа – плодове… вероятно сухоежбина за обяд, и стомна със студена вода.

Няма как – не може да мине без… момата на Йордан Маринов – забрадено елегантно, цветна и загадъчна. И без въстаник не бива, винаги сме имали и войводи, и поборници, и опълченци, борещи се все за пустата свобода на народа български.

Старите художници на Силистра, представени с около 40 картини в една обща изложба. Поклон пред тях… първите!