-С какво Коалиция „Център“ се различава от останалите участници в изборите? С какво например се различавате в намеренията за борба с корупцията?
-Нашата политика се гради върху анализи. Анализите са смъртния враг на популизма и същевременно катализатор за прогресивни идеи. Питате за корупцията. Реалността в България показва, че правовата държава и принципа „власт, власт възпира“ са просто красиви словосъчетания. Повече от 30 години държавата се моделира така, че да обслужва интересите на 1000 човека. А държавата се моделира така от други 1000 души. Почти неизвестни за обществеността текстове в Закона за статистиката например имат решаваща роля за защита на корупцията. Съгласно чл.25, ал.1 от Закона за статистиката индивидуалните данни, получени за целите на статистически изследвания, не могат да се ползват като доказателства пред органите на изпълнителната и съдебната власт. А съгласно ал.2 на същия член не може да се предоставя статистическа информация, която обобщава данните за по-малко от три статистически единици или за съвкупност, в която относителният дял на стойността на изучаван параметър на една единица, е над 85 на сто от общата стойност на този параметър за всички единици от съвкупността. Как да преведем тези текстове на обикновен език? Например ако само две фирми осъществяват фиктивен износ на определени стоки и ги реализират в действителност на вътрешния пазар това е статистическа тайна. Дори и ако бъде направен анализ на базата на статистическата информация, който да доказва, че имаме реализиран фиктивен износ, то той не може да бъде използван като доказателство пред изпълнителната и съдебната власт. Това практически означава, че държавата е казала сама на себе си да защитава корупцията. Как да се борим тогава с корупцията, когато това съгласно закона е невъзможно? Ние предлагаме да се увеличат възможностите на гражданското общество да се бори с корупцията. За това например е необходима промяна на един също почти неизвестен за обществото ни текст в Закона за нормативните актове, който се отнася за последваща оценка за въздействието на нормативните актове. Съгласно чл.22,ал.1 от посочения закон последващата оценка се извършва в срок от 5 години на всеки новоприет нормативен акт от органът, в чиято компетентност е неговото изпълнение. Ние смятаме, че гражданите трябва да имат правото да изискват последваща оценка на всеки нормативен акт и дават своето мнение за нея. Ако това се случи например граждани могат да изискват последваща оценка за въздействие на Закона за статистиката и да докажат, че статистическата информация трябва да има доказателствена сила пред изпълнителната и съдебната власт. Също така гражданите могат да докажат, че забраните за получаване на ститистическа информация защитават корупцията. Сега ще преведа на обикновен език какво означава това предложение. Ако на базата на статистически данни граждани направят обосновано предположене за фиктивен износ на стоки, то това да има доказателствена сила за изпълнителната и съдебната власт. В този случай властите ще бъдат длъжни да реагират на съмнението за корупция.
Ще си позволя още един пример за борбата с корупцията. Ежедневно в медиите научаваме за случаи, в които магистрати са действали извън пределите на правораздавателната власт – т.е. не са спазвали процесуалните правила. Това означава, че няма власт, която да възпре магистратите да действат извън пределите на правораздавателната власт. Ако обаче има орган извън съдебната власт, в който има и гражданско участие, който да може да установява дали магистрат е действал извън пределите на правораздавателната власт, то това би помогнало сериозно за борба с корупцията в съдебната власт. Конкретни примери ще посоча – Окръжна прокуратура Силистра е санирала със задна дата нарушени срокове за разследване. Очеизваден пример за действия извън предела на правораздавателната власт. Втори пример – Окръжна прокуратура Силистра се произнася по жалба на гражданин преди тя да бъде входирана в деловодството на прокуратурата. Очеизваден пример за действия извън прдела на правораздавателната власт. Нито ВСС, нито Инспекторат към ВСС реагират. Ето защо е необходим такъв орган с участие и на граждани, който да има единствената задача да се произнася в случаите на действия на магистрати извън предела на правораздавателната власт.
-Една от Вашите идеи е нормативните актове да защитават българите като потребители, включително и срещу монополите доставчици на енергия. Нещо повече да ни кажете за това.
-Какво означава ефективна защита на гражданина като потребител? Това означава един закон и един орган, които защитават нашите права като потребители. Към днешна дата гражданинът е принуден да търси нарушени негови прва пред различни органи и действащи съгласно различни нормативни актове. Трябва да се върви към Кодекс за защита на потребителя и единен орган за неговото приложение. Действащият Закон за защита на потребителя и прилагащата го Комисия за защита на потребителя нямат никакви права по отношение на доставчици на енергия, както и здравни услуги. Нима ние не сме потребители на тези услуги? Ето за това е необходим Кодекс за защита на потребителя и един единствен орган за неговото приложение.
-С какво друго сте различни от останалите участници в изборите?
-Ние смятаме, че по отношение изразходването на бюджетните средства трябва сериозно преосмисляне. Досега цари философията, че бюджетните средства са преди всичко част от механизъм за обществени поръчки за избрани любимци на властта. Съобразно профила на любимците се оформя и бюджета. Ние считаме, че публичните финанси трябва да са източник на перспектива за обществото ни. В този смисъл ще приведа един пример. Ако откраднатите публични финанси /автомагистрали и саниране например/ бяха вложени в изграждане на напоителни канали днес щяхме да сме потигнали следните устойчиви ефекти:
-отвеждане на речните води при обилни валежи и пълноводие в канали и намаляване на опасностите за наводнения
-напояване на земеделските земи и увеличаване на добивите, съответно БВП и данъчните постъпления.
Ще се спра и на друга разлика с останалите участници. Не ми е известно други да са разсъждавали върху приемане на стандарт за жизнена среда на живот. Към настоящия момент българското законодателство не е определило точно какво представлява жизнената среда. Въпреки това в Закона за здравето е въведено общо задължение за държавата, общините, юридическите и физическите лица да осъществяват дейността си, като осигуряват опазването на жизнената среда от вредно въздействащите върху здравето на човека биологични, химични, физични, социални фактори – чл.31,ал.1. Това налага приемането на стандарт за жизнена среда и ясно формулирани задължения за всеки орган, който трябва да го изпълнява.
-Вие гледате на българите в чужбина не като на наемни работници там, а като на бъдещи предприемачи в България. Как може да се постигне това?
-Ще се върна към идеята ни да се увеличат възможностите на гражданското общество за борба с корупцията. И по-специално към идеята за гражданска инициатива за оценка за въздействие на нормативен акт. Очевидно е, че нормативните актове, които се отнасят за селските райони произведоха малцина едри арендатори, малцина монополисти вносители на храни и стотици хиляди икономически емигранти. Но никой не прави последваща оценка на тяхното въздействие, защото тя би доказала, че това е била целенасочена политика на шепа чиновници, които защитават икономическите интереси на шепа икономически играчи.
Ще приведа още един пример за целенасочено водене на политика, която генерира емигранти. Шепа чиновници, които действат в услуга на няколко едри предприемачи налагат държавата да финансира с милиарди закупуването на инсталации за изграждане на соларни и ветрогетераторни паркове. Т.е. държавата изначало решава да финансира чужди работни места, където ще отидат да работят и българи. И въпросът е защо не се води политика за производство на тези инсталации в България? Казано накратко трябва категорично да се прекрати политиката на нашата държава, водена от шепа чиновници, да финансираме работни места в чужбина с приоритет.
-С какво първо действие бихте започнали своята дейност като народен представител?
-Предложение 7 септември – денят, в който е подписана Крайовската спогодба и Южна Добруджа се завръща в пределите на Майка България, да бъде обявен като официален празник.
КУПУВАНЕТО И ПРОДАВАНЕТО НА ГЛАСОВЕ Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ!
Изпращайте ваши снимки и информация на [email protected]
facebook Присъединете се към нашата Facebook група за новини от Силистра и региона.
