За село Черногор е най-новото краеведско издание в област Силистра

Предстои представяне в публичното пространство на идеята за създаване в област Силистра на каталог на краеведски издания, вкл. дипломни работи на ученици и студенти, както и други разработки по темата, съхранявани в библиотеките в област Силистра. В допълнение – с опция да бъде проведено събитие, подобно на това от преди няколко години, когато на едно място – пред Регионална библиотека Силистра бяха събрани автори на книги за Добруджа, тогава по инициатива на институцията „Областен управител на област Силистра“.

Най-новото краеведско издание е на Марияна Нацова „Черногор. Историческа памет за роден край“. То стана факт по линия на финансиране от МИГ „Главиница – Ситово – Крайдунавска Добруджа“ по „Програма за развитие на селските райони 2014-2020“ и е реализация на НЧ „Янко Забунов“ – село Черногор.

Полезна е информацията, че книгата е създадена по разкази на хора, а не от архив, какъвто не е останал в селото, но за сметка на това съдействие е оказано от музея в Тутракан, държавния архив в Силистра, както и от конкретни личности с интереси в същото направление. Селото има три сайта в интернет, където от години се публикуват интересни истории за него и жителите му.

Иначе от половин столетие по тези земи са живели представители на различни етноси – българи, турци, черкези, власи и преселници от македонския край. Любопитна е подробността, че преди 81 години село Красногор се присъединява към Черногор, за да станат едно населено място. Всъщност тогава се дават и нови имена на селищата в област Силистра, само две години след Крайовския договор, когато Южна Добруджа е възвърната по мирен път към майката родина България. Иначе районът още от XVI в. е част от Тутраканската кааза в Силистренския еялет (най-голямата административно-териториална единица в Османската империя).

От книгата, която е малко повече от 250 страници с богат снимков материал, читателят ще научи за произхода на името на селото, за неговото развитие през вековете, за населението, за легенди и природа, както още за бит, култура и обичаи. Не на последно място – за някогашното славно Държавно земеделско стопанство „Янко Забунов“, в многотиражката която е работил и поетът Пеньо Пенев. После от него произлиза едноименно ТКЗС, свинебаза и т.н.

Селото е имало свои участници и жертви в т.нар. империалистически войни в първите десетилетия на миналия век. Разказ има за местния православен храм „Св. Николай Софийски“, за училището, носещо името на светите братя Кирил и Методий. Селото е дало тласък за развитие в различни научни и професионални области на десетки добруджанци, включително в сферата на изкуството и занаятите. Представена е и хронология с дати и събития от 1530 г. до 2021 г. За съжаление, не е заредена с положителна емоция последната дата в хронологията, тъй като е свързана със закриване на детската градина в селото. Изписани са имената на 16 души, чито разкази са ползвани в книгата – от родени през 1929 г. до 1940 г.

Йордан Георгиев

Изпращайте ваши снимки и информация на [email protected]



viber

Върни се горе