Борбата за построяването на този християнски храм е неразделна част от борбата на силистренци с гръцкото духовно влияние в региона. Дори в началото на подписката на бъдещия църковен строеж се приплита със спазаряването на част от градските първенци с гръцкия владика Дионисий – той ще даде благословията си за строежа, а те ще отстранят най-големия му противник народния учител Рашко Илиев Блъсков. И наистина един по един успяват да склонят първенците да отстранят даскала.
Огорченият Рашко Блъсков напуска и заминава, за да се отдаде на книжовна и издателска дейност в Болград, Плоещ , Букурещ и Гюргево. Помирението между силистренци и Дионисий става през януари 1860 година, веднага се открива и подписката за църквата. По заможните дават пари, а селяните от околните села помагат с труд и материали. В църковното настоятелство са Атанас Христов – Кьороглу, Минчо Лъсков, Димитър Петров, Гено Димитров и Никола Титев. За майстор на градежа е спазарен майстор Стойко, участвал в градежа на силистренската крепост „Меджиди тапия „ в навемчерието на Кримската война.
Строи се скоростно, църквата е готова в навечерието на Никулден 1862 година. Но гръцкият владика се отмята от уговорката и отново се опитва да наложи поп, който да чете на гръцки. Българите се обръщат за помощ към Ибрахим паша, но той им помага едва когато го заплашват, че ще пратят телеграма до Драган Цанков и руския граф Игнатиев. Турчинът не иска неприятности и на 6 декември 1862 година в новата църква поп Христо Аврамов извършва богослужението на български език. Той завършва с думите, че каквого е било, не може вече да се върне, и че под този купол не може да звуча друга, освен българска реч.
Така е и до ден днешен вече 160 години, 160 Никулдена.
Изпращайте ваши снимки и информация на [email protected]
facebook Присъединете се към нашата Facebook група за новини от Силистра и региона.
