През 2022 г. се навършват 180 години от рождението на възрожденеца, учителя и будител Тодор Пеев – изтъкнат книжовник, просветен, културен деец и публицист. През епохата на Възраждането той взема активно участие в националноосвободителните борби срещу петвековното робство и е един от съратниците на Левски и Ботев. Тодор Пеев е роден през 1842 г. в гр. Етрополе в семейството на виден търговец, земеделец и общественик.
Четиримата му братя достигат до начално образование, а Тодор – петият син в семейството, учи и една година в Ловеч. После учи в София при прочутия възрожденски учител Сава Филаретов. По негова препоръка става учител в Самоков. Продължава образованието си две години във френски колеж в Цариград. Овладява френски език до съвършенство и получава солидни познания по останалите предмети, проучвайки основни трудове по дидактика на преподаването, чете книги и на световно известни писатели.
Още незавършил колежа, той получава покана да стане учител в Силистра и в началото на 1865г. вече е главен учител в българското класно училище. Веднага открива първи клас, през второто полугодие – втори клас, а през 1866 г. – трети клас. Образува отделни девически паралелки за трето и четвърто отделение. Въпреки че е бил само две години в Силистра, Пеев записва нова страница в историята на българското образование в града. Прилага нови педагогически прийоми в преподаването, така българското класно училище в града се превръща в ръководен център за всички взаимни училища в Силистренско и е било наречено „своеобразно педагогическо училище“.
Въвежда преподаване на български, славянски, френски, руски, турски езици. Изучават се кореспонденция, катахизис, алгебра, физика, словесност. Успява да привлече в училището децата на влахоманите и гъркоманите.
В края на всяка учебна година организира годишни изпити за учениците, които се превръщат в празник на българската просвета и култура. На тях винаги са присъствали не само български граждани, но е идвал и каймаканинът , който обичал да казва „Нашите турци не ги бива, язък за богатството им”. Заедно с представители на българската община в града през 1866 г. Пеев присъства на годишните изпити в с. Калипетрово и поздравява учителя Янко Тодоров за добрите познания на учениците. Тогава Калипетровското школо е превъзхождало силистренското, затова Янко Тодоров е поканен да стане учител и в Силистра.
С негово съдействие българската община в Силистра се организира и укрепва, оглавявайки не само борбата за самостоятелна църква, но става културен и просветен център. Третокласното училище в Силистра се превръща в четирикласно педагогическо училище за подготовка на учители и свещеници.
С цел да се привлекат в българското класно училище в града да се учат и селски деца, той пише от името на общината окръжно писмо до общините в селата. Впоследствие те му се отблагодарили, като събрали и дарили 30 000 гроша на школото.
Именно от Силистра Тодор Пеев започва журналистическата си дейност. Пише дописки до френския вестник „Криер д’ Ориан”, издаван в Цариград. Във вестник „Възраждане“ публикува за първи път стихотворението на Иван Вазов „Подъл ли е българският народ“. Принос в развитието на възрожденската ни драматургия е сатиричната му драма „Фабулеску, прокопцаният зет на хаджи Стефания“ от 1876 г. Автентично звучащи са мемоарните бележки на Пеев, особено „Личен спомен за Апостола”. Има данни, че Левски е присъствал предрешен на сватбата на Пеев. Превежда от френски „Наполеон първи. Военни речи и прокламации”.
Тодор .Пеев, като оформен учител и будител участва тайно в борбата за свобода. Лично по заръка на Левски основава в Силистра първия частен революционен комитет, а по-късно подобни в Лом и Чернавода. В квартирата си е приемал тайно революционни борци. Гръцкият митрополит Дионисий зорко следял поведението му и правел доноси и клевети до валията на Дунавския вилает в Русе Митхат паша, вследствие на което е бил прогонен от Силистра.
Установява се в Кюстендил, където учителства и взема активно участие в борбата срещу фанариотското духовенство. В 1870 г. е учител в Етрополе, като става председател на основания от Левски местен революционен комитет. Създава девическо училище и читалище „Напредък”, което днес носи неговото име. Участва също в учредителното събрание на БРЦК през 1972 г.
Бил е доверено лице на турската власт и като такъв е изпратен във Влашко да открие инициатора на обира на турската поща в Арабаконак. Димитър Общи е заловен и издава съратниците си, между които е и Т. Пеев. Това прави завръщането му невъзможно и става учител в българско училище в Браила. През 1874 г. е вече член на привременния централен български комитет и се сближава с Христо Ботев, Любен Каравелов, Стефан Стамболов и др. Участва в Старозагорското и Априлското въстания.
През Освободителната война е бил председател на Орханийския окръжен съвет, а след това и в още няколко града. По-късно става чиновник за особени поръчки към Министерство на вътрешните работи. Той е един от първите полицейски инспектори в прохождащата държава.
Възмутен от алчността на съвременниците си ,Тодор Пеев се самоубива на 26 юли 1904 година.
В своите незавършени спомени Пеев пише: „В Силистра и окръжието му намерих широко поле за деятелност за един свестен учител, както в учебно отношение, така и в национално съзнание”. Но и силистренци са били доволни от него. При пристигането си в Силистра българското класно училище имало 50-60 ученици, а при неговото пребиваване те достигнат внушителния брой от 250.
Ученици на Тодор Пеев си спомнят: „В своето кратко учителстване той направи такива преобразования в Силистренското българско училище, внасяйки в него такъв живот, че и до днес то е оставило дълбоко следи в града и окръга. Всички по-добри търговци, земеделци и свестни занаятчии навремето са негови възпитаници”. За големите заслуги на Тодор Пеев за развитието на образователното дело в нашия край през 1992 г. Общински съвет Силистра назовава улица на неговото име.
Милка Трендафилова, град Силистра
Изпращайте ваши снимки и информация на [email protected]
facebook Присъединете се към нашата Facebook група за новини от Силистра и региона.
