В България и в много страни по света има градове и туристически места, които всеки път, когато ги посетиш, винаги имат с какво да те изненадат. Случва се също при всяка нова визита да забелязваш неща, които преди си пропуснал по една или друга причина. Велико Търново („старата престолнина на България“), Стара Загора („град на липите“) и Казанлък („съвременна столица на долината на царе и императори“) са сред тези селищата у нас, където винаги може да срещнеш…друго впечатление, което преди ти е убягнало от сетивата. Стига да разполагаш с възможност да се потопиш в атмосфера на съответния знаков за страната ни град или обект. Или да попаднеш в тях на хора, които с лекота ти разкриват неподозирани „тайни“ – нови или стари, незначителни или важни за оформяне на обогатено общо впечатление.
Наскоро група от Туристическо дружество „Дочо Михайлов“, което под това име тази година навършва 65 години, гостува на Туристическо дружество „Сърнена гора“ в град Стара Загора – най-голямото в България. Поводът бе впечатляващ – 120 години от неговото създаване, каквато годишнина има връстникът му ТД „Трапезица“ – Велико Търново, както и други техни акрани. Удивляващо са настроението и енергията, когато след години на пандемия в една зала се съберат представители на 11 дружества, предимно от Северна България – от Лудогорието, Добруджа, Черноморието и Балкана, за да изразят взаимната си почит. А и да покажат, че всеки заслужава да бъде зачетена поканата му за негова авторитетна изява.
Сред тях блестят морските походи на Варна и Добрич, патриотичният излет край Шумен, екологичната разходка сред природата по идея на Разград, спорадично организираните дунавски предизвикателства на Силистра и пр. В подобни случаи, особено когато има конкретни поводи, се намират и подходящите думи по адрес на юбилярите, които понякога честват просто кръгли годишнини, а не истински юбилеи в точния смисъл на думата, но да не влизаме в подробности. От името на Крайдунавска Добруджа изразител на топлото приятелско послание към домакините поднесе Виолета Атанасова – председател на силистренското дружество (член на Контролния съвет на БТС), чийто новоизбран председател Венцислав Венев бе сред участниците в тържеството.
В силистренския поздрав се казва: „Началото на туризма в една общност е момент на осъзнаване, че, освен трудово всекидневие, всеки човек има необходимост и от прекарване на свободното си време по най-полезен и забавен начин. По възможност – сред природата и в компанията на съмишленици, умеещи да се веселят. В името на живота и на естественото общуване между хора от една кръвна група – с усмивка, с добра дума и с наздравица! Нека и занапред полето, морето и родният Балкан все така ни посрещат гостоприемно, изпращайки ни според извечната българска народна традиция – „по живо, по здраво“. В добавка – за спомен заралийското дружество получи копие на шлем маска от римския период на Силистра и в умален вид – запазената в цял вид мраморна статуя на римска девойка – символ на скромност и красота по тогавашните естетически критерии.
По ирония на съдбата началото на града с най-правите улици в България, носил в историята си осем имена: Берое, Августа Траяна, Верея, Иринополис, Боруй, Ески Зара, Железник, Стара Загора, е поставено в една и съща (106-а) година със своя североизточен събрат (Дуросторум, Доростол, Дръстър, Силистра). Силистренци и всички гости отнесоха от своя страна за спомен и консумация отлично изсушено стръкче липов цвят от миналогодишната реколта и магнитче с изображение на фирмения знак на дружеството домакин. По стара туристическа традиция освен словата на гостите в подобни моменти бе предвидено достатъчно време за наздравици, танци и хора.
Както и за вездесъщата томбола, която на мнозина донесе късмет, независимо дали става дума за бутилка вино, кенче бира, петало суджук или дори…за замразено пиле. Отделно – тубичка с „лютеничка за три филии хляб“ или цял буркан заготовка за вкусна манджа. И торта, естествено, в случая дълга като „Сърнена гора“ (планински дял в източната част на Средна гора, разположена на територията на четири области – Пловдивска, Старозагорска, Сливенска и Ямболска), зелена като нея и вкусна, като всяка сладост, подготвена за чудо и приказ. Достатъчен повод за колективно изпълнение на туристическия химн „Хубава си, моя горо…“ и една вечна песен за рожденика, възпят от Веселин Маринов.
За всеки туристи винаги е добра новина, когато в програмата на едно честване има точка от „дневния ред“, отделена за поход, независимо дали е „по равно“ или по криволичещите пътеки на ниски височини, а за най-добрите е чудесно да е предвидено и катерене на планински върхове. В старогорския случай става дума за близо петчасова разходка из местността „Аязмото“ (от 260 до 430 м надморско равнище) – скромно, но достатъчно за раздвижване след ковид-периода, продължил две години. Всъщност аязмото, в което върху древно светилище е изграден днешният внушителен като ръст параклис, официално е наречено Парк „Митрополит Методий Кусев“, но в един период се е казвало и парк „Ленин“. В днешно време почитта е към духовника, който през 1895 започва акция по залесяване на територията, въпреки тогавашните протести на овчари и говедари, предпочитащи тя да си остане за…паша за животните.
Повече от 125 години по-късно върху 3 500 дка са засадени близо 200 вида дървеса и растения. Здрави пейки предлагат моменти за почивка на уморените; посещение на зоопарк, който в момента е в дълъг ремонт, очакващ деца и възрастни, за да се здрависат с видовете животни – сред тях и лъв; кът за деца и подрастващи – игрови въжени предизвикателства, дело на туристите от дружеството, и като бонус – красиви гледки, разбира се. Прави чест на заралии, че в една от съботите в месеца от няколко години насам предлагат на своите съграждани възможност да се включат в някой туристически маршрут, като на поканите се отзовават представители на всякакви възрасти. В момента туристическото дружество в града, което се хвали със стотици членове на своя пешеходен клуб, може би най-многоброен в цялата страна, предлага близо 20 маршрута, завършващи, примерно, при езерото „Загорка“.
И защо пък уморените туристи, гости на годишнината на ТД „Сърнена гора“, и те да не пристигнат там, за да бъдат посрещнати на хладно място с чудесна на вкус гюзлема – гранде. И с чаша-две вино: така с „Наздраве!“ в началото – при посрещането, и в края на проявата. От публикация в Уикипедия научаваме, че „В миналото всяка година на Тодоровден, който е ден на светеца – покровител на града, българите се изкачвали на върха на „Аязмото“ и се миели с чудотворната вода на извора“. За съжаление, сега вода не се видя дори на чешмичката до входа на храма, наследник на десетина манастири и скитове, за които има сведения от древността.
И още, припомнят ни, че покръстването на княз Борис I е станало тук през 890 г., според стенопис от църква „Свети Теодор Тирон“. Твърди се, че в нея има редки за нашите традиции мозаечни изображения на български светци, повече от две трети от които са „облечени“ в български народни носии, свидетелстващи за обичаите, съответно и за традициите в регионите, където са родени. Туристическата традиция в Стара Загора е почетена в „Аязмото“ с кът на основателя на туризма у нас – Алеко Константинов, създаден още през 1939 г., който години по-късно е възстановяван, за да бъде днес средище за различни прояви. Иначе градът, който в момента е сред най-развиващите се в Южна България, има невероятен модерен музей, в който истинска перла е запазена част от римска улица, превърната в място и за изненадващо приемлива фото сесия.
Подобна улица е открита и извън музея, повод за гидовете му да разказват на туристите за миналото на своя град, някога сред най-важните в тази част на Балканския полуостров. Сред внушителните обекти е разкопаният форум, за който обаче се твърди, че не е единствен, защото се смята, че е имало и друг, какъвто още не е открит. Подобно на град Силистра, и в Стара Загора при всеки строеж се копае…история, създаваща проблеми на инвеститорите, но в същото време се дава възможност на археолозите да откриват нови и нови руини, някои от които може да променят знанието за миналото. При наличие на време всеки посетител на Стара Загора може да отдели внимание на Музея на религиите, в какъвто е превърната бивша джамия, още по-бивш друг вид храм.
Предлага се интересно посещение и в Музея на неолитните жилища, които са най-добре запазените по рода ски археологически обекти в Европа от новокаменната епоха, т.е. средата на VІ хил. пр. Христа. И залата с криви огледала в Стара Загора гарантира добре прекарано време на малки и големи със своите различни отражения, показващи ни по начин, в какъвто никога не сме си представяли, че можем да бъдем. Любопитен е и Музеят на коня и конния спорт, създаден през 2010 г., като наследник на открития подобен през 1971 г. от проф. Рангел Караиванов във Висшия институт по зоотехника и ветеринарна медицина в град София. Градове като Силистра и Казанлък са известни с много неща, но най-вече със своите…римски гробници, с тази разлика, че в силистренската не се влиза „как да е“, защото не е приспособена за безопасни за стенописите й посещения, докато казанлъшката си има свое копие от 1974 г., в което няма проблем човек да влезе, за да я разгледа.
Градът обаче има и още един всепризнат лакмус – Музея на розата, който е неповторима възможност за всеки посетител да узнае как преди векове казан за ракия е позволявал двойна преварка на розов цвят, за да получи оня еликсир, наречен розов гюл (масло от роза), превърнал се в „отвори порти“ дори и в Европа. Днес Стария континент и света от името на казанлъчани в рамките на една година обикаля като техен посланик избираната в края на всяка пролет „Царица на розата“, в каквато се превръща една абитуриентка от съответния випуск. Иначе от написаното научаваме, че най-омайното цвете е описано още в „Илиада“-та и „Одисея“-та, като в легендите са замесени богове и богини, както и майстори на словото като Хораций, Овидий, Вергилий, Цицерон и кой ли още не. Става ясно също, че и най-наситеният с аромат и какви ли не благини розов екстракт може да бъде подправен с масло от здравец и индрише, но фалшивият извлек си е намирал…майстора още преди повече от сто години.
Заслужавало си е да бъде открита още през 1907 г. първата лаборатория, защото при онази техника трудът е бил колосален – от един тон цвят да бъде изкарано количество от един килограм масло, издърпано със специални лъжички. И изобщо не е актуален въпросът „Какво му плащаш?“, защото става дума за 10 хил. евро в днешно време. А питането за това колко работа е необходима изобщо не е излишен, защото розата цъфти хаотично в рамките на по-малко от месец – в периода „май-юни“, което изисква всеки ден беритба. В близкото минало това е налагало хиляди ученици и студенти, а и работещи в други сфери, да участват в някогашните бригади, за да бъде прибрана реколтата. Да, такава е съдбата на живеещите на тази географска ширина – да имат грижа за опитомената дамасцена, розата, привнесена от Дамаск – вероятно от кръстоносци, минаващи през българските земи.
Пътьом е била закупена от предприемчив нашенски търговец, намерил й подходяща кръстоска от условия – почва, въздух, количество валежи и брой слънчеви дни, за да се превърне за векове напред в хит сред над 1 500 могили, огромното мнозинство от които още не са разкопани в долината на царе и императори. За всичко това продължението на историята е в комплекс „Дамасцена“ в село Скобелево – първата в съвремието ни частна дестилерия, започнала през 1991 г. производство на розово масло като малка семейна фирма на двама братя. Началото на комплекса представлява арка с тракийски мотиви, начело с огромна скулптура на царицата. Тридесет години по-късно след направените инвестиции това на практика е място за своеобразна многотемна екскурзия, актуална от 2007 г. насам за над 50 000 туристи от цял свят. Обектът разполага с ресторант и с етно изложба на открито, с розариум и с други полезни кътове, включително магазин за артикули с всякакви аромати.
Силистренските туристи не пропуснаха по своя дълъг път към Стара Загора и един станал отново актуален исторически и религиозен център, какъвто е Храм-паметник „Шипка“ („Рождество Христово“). Както винаги, през едноименния проход пътят до него е сложен и изпълнен с безброй предизвикателства, заради многобройните завои и необходимостта от преодоляване на денивелация. Но, както се казва, трудностите си заслужават, особено след като имаме възможност да видим в обновения вид с държавна лепта строения в продължение на 17 години храм (1885-1902), създаден със средства на потомци на участници в Руско-турската освободителна за България война през 1878-1879 г.
Днес за човешкия героизъм в криптата на църквата, градена в типичен за 17 в. руски църковен стил, свидетелстват саркофази с кости на 8 491 офицери, войници и опълченци, загинали по време на Освободителната война в България. Броят на камбаните е 17 (камбанарията е висока 53 м), като най-голямата от тях тежи 11,6 тона. Вътре в храма, стенописан в годината на откриването си през 1902 г. и после през 1957 г. реставрация е имало и през 2003 г. отново с руско дарение, както е изписано на входа на църквата, а вероятно и в други години. Вътре в него върху 34 мраморни плочи са изписани имена на войници и офицери от различен ранг, 4 от са които отредени за българи. Поредното пътуване на туристите от ТД Силистра приключи своята програма във Велико Търново, откъдето и започна.
Първо беше една сравнително нова атракция, каквато е Музеят на илюзиите, разположен в 29 зали в интересна със своята архитектура и разположение многоетажна тясна сграда с трезор, тъй като имотът, намиращ се в сърцето на старата част на града, в близкото минало е бил и седалище на банка. Както се казва в рекламата „музеят преобръща представите за реалност и разколебава доверието в собствените ни очи“ и това се случва на територия от общо 500 кв. м. На пръв поглед са показани обикновени неща, някои от които обаче изискват допълнителни обяснения, за да се разгадае дори написаното в упътването.
Реално тук може и млад, и стар да прекара дълго време сред 100 оптични и физични илюзии, пренасящи ни в друг свят, благодарение на холограми, 3D картини, левитиращи кълба, както и на други предизвикателства, на които стават подвластни човешките сетива. Съвсем естествено е накрая индивидуалният посетител или групата да се наредят за обща снимка пред художествено копие на крепостта „Царевец“, изработена от пясък, за да поискаш отново да видиш някой ден прочутия аудио-визуален спектакъл „Звук и светлина“, към който, по мое скромно мнение, най-доброто място за съзерцание е терасата на хотел „Янтра“.
Съвсем в края на пътуването на добруджанци към вътрешността на страната и малко под нея е поредното приказно посещение, каквото е да попаднеш в експозицията „Мини България“. Блазе им на всички, които си доплатиха към входния билет за уникалната по своето съдържание и форма на поднасяне „лекция“ на гида – едновременно развлекателна, поучителна и запомняща се. Мащабът 1:25 на макетите на най-забележителните в страната сгради, манастири, храмове и други позволява на човек да си потвърди представата за тях или да си създаде в съзнанието друг образ на обема и външния вид на всеки от обектите.
Предвид умалените копия посетителят може за миг да си помисли колко е по-голям от тях, но в същото време да осъзнае колко велики са били авторите на архитектурните решения. През 2022 година пред членовете на ТД Силистра предстоящ още приключения, някои от които са официално планирани в предвидената програма, други ще бъдат незабравима, изпълнена с емоции и преживявания импровизация.
Най-скорошната бе участието във Фестивала на лалето в Истанбул, а предстоящо в средата на м. май е пътуването до курорта „Мармарис“ в Турция в инициатива на Смесен хор „Седянка“ с участие в тамошен фестивал. В края на май е екскурзията за силистренци в Странджа в района на Малко Търново. В първите дни на м. юни е морският поход по идея на ТД „Добротица“ – Добрич. През м. юли има отново морски поход, но реализиран от ТД „Черноморски простори“ – Варна, както и поредната изява на ТД „Буйна кръв“ – Разград, която е в Лудогорието. Разбира се, в намеренията на ръководството на силистренското дружество влизат и други прояви, които ще бъдат в действие при възможност, съобразена с моментната обстановка у нас и по света.
Изпращайте ваши снимки и информация на [email protected]
facebook Присъединете се към нашата Facebook група за новини от Силистра и региона.
