КАЛИНА МИХАЙЛОВА от СЕЛО ШУМЕНЦИ, ОБЛАСТ СИЛИСТРА е с номинация в Категория „Личност“ в конкурса „Пазител на традицията“, научи РЕКИЦ-Силистра.
По професия тя е учител, но е била кмет на село Шуменци в периода 2015-2019 г., а повече от четвърт век е и презвитера – нейният съпруг Михаил е свещеник в храмове от Русенска епархия. Калина притежава безценна колекция от стари български носии от различни краища на страната, които са истинско богатство в етнографско отношение, но и като история. Уникалните облекла са събирани през последните няколко десетилетия. Първата носия наследява от своята прабаба преди 40 години. И вече притежава над 30 впечатляващи образци на народно изкуство от цяла България: северняшка носия от Ловешко, хърцойска от с. Ряхово (Русенско), годежен костюм, мъжка и женска жетварска премяна от с. Шуменци (Силистренско), алфатарска мегданска и добруджански преселски носии.
Оеще: капански и тракийски носии, които съхранява в дървени ракли и сандъци – в тях навремето се е пазел чеизът на момите. Към една от носиите има особена слабост – тронската от елховския край. От прабаба си е запомнила, че според легенда, тя е свързана още с времето на Цар Иван Шишман. Разбира се, най-любими са и т.нар. преселски носии, свързани с българите, дошли от Северна Добруджа след Крайовския договор преди 81 г.
Освен носии, в колекцията има и много предмети, свързани с бита и българските традиции – чепкала, чекръци, менци, хурки, стари ютии, стомни, цървули, сърмени колани, гердани, гривни, обеци, терлици и др. В сбирката има много кърпи покривки и завеси от кенарен и памучен текстил.
Голяма част от тези истински съкровища, запазени от миналото, са показвани на различни прояви в село Шуменци, в градовете Силистра, Русе и Балчик, както и чак в Брюксел. В годината, когато България, като държава членка на Европейския съюз бе председател на Съвета на Европа, Калина Михайлова бе в народна носия за всеки празник на работното си място в селското кметство.
Тя е българка с висок патриотичен дух, за която фолклорната носия не е само празничен или сценичен костюм. За нея носията е корен, памет, спомен за предците, история на рода, връзка с традициите, почит към златните ръце и усърдие на тъкачките, създали и бродирали празничните и невестински костюми за различни семейни и родови срещи, за събития и поводи, които макар и да носят над стогодишна история, нищо с днешна дата не са загубили от своето обаяние, багри и въздействие върху сетивата и настроението на хората.
Едно от първите й ревюта е в СОУ „Йордан Йовков“ в Тутракан, а манекените – нейни ученички, след това идва ред на представяне по време на фолклорната вечер от Дунавската седмица „Огненият Дунав“, също в крайдунавския град, по-нататък – участие във Фестивал на мамалигата в Нова Черна, в прояви на Ротари клуб Силистра, на представяне на етгнографски книги в Силистра, на събор в село Старо село, участие в Паметна среща „Изпълненият дълг към една премълчана истина“ в Силистра, във форума „Българско наследство“ в Балчик – 2020 и 2021 г. (и отново там – участие в Националния фолклорен фестивал „Море от ритми”), също и в град Попово по покана на тамошния Исторически музей. Да дефилират с уникалните й облекла приеха и танцьорите от ансамбъл „Самодиви” от град Елена, с които Калина се запознала на изложба на носии.
По покана на българския клуб „На хорото в Брюксел“, Калина Михайлова представи част от своята колекция от носии в Брюксел и участва в Голямото българско хоро, което поведе тогавашният еврокомисар Кристалина Георгиева, която заяви по неин адрес: „Поздравления за прекрасното ревю на български народни носии и организацията! Поддържайте българските традиции и дух по този великолепен начин!“.
С годините фолклористката и общественичка от Шуменци превърна семейна къща в етнографски музей, показващ бит от доброто старо време. По този начин бившият педагог осъществи една своя поредна мечта.
Стотици са пъстрите престилки и сукмани, шарени черги, изписани ракли, изкусни по своята изработка месали, пищни като цветоусещане и богати на геометрия възглавници, и още – запазено в годините “обзавеждане” – всичко това място дели мегдан в стаите. А в средата – софрата – средище и място за общуване по време на хранене и в най-важните моменти, току до огнището. С уговорката – че тя, своеобразният свят олтар, никога не се покрива с кърпа или месал, но от нея винаги се изгребват до троха останките от хляба насъщен – символ в различни обреди и ритуали на много народи.
Със съпруга си отец Михаил редовно участват в редица патриотични и фолклорни празници (Тутракан, Нова Черна, Сребърна, Смилец в Силистренско, но и къде ли не още не на много други места в страната). Като презвитера Калина Михайлова с особена любов и внимание се грижи и за православния храм в с. Шуменци, където живее. Калина е радетел и пазител на старите традиции, тя „пренася“ миналото в настоящето, събужда и вдъхновява младите към изконните ценности, което не е никак лесна задача и тя постига всичко благодарение на родолюбивия си дух, постоянство и любов към българското.
Днес, ако има нещо, което най-често си повтаря е: „Аз съм щастлива и горда българка и благодаря всеки ден на Бог, че децата са ми тук, където са корените ни, които ни държат „будни“ в днешното време“.
Автор: Йордан Георгиев
Изпращайте ваши снимки и информация на [email protected]
facebook Присъединете се към нашата Facebook група за новини от Силистра и региона.
