В навечерието на Лазаровден в НЧ „Дочо Михайлов-1906“, село Бабук

В празничния обреден български календар Лазаровден заема значимо място. Именно с Лазаровден се поставя началото на цикъла от пролетни празници.

В село Бабук,община Силистра празникът датира от дълбока древност. До днес той битува и се предава от поколения на поколения. Седмицата преди Лазаровден момите се събират по махали и започват да се подготвят за празника – разучават песни и характерния за селото обичай – танц. Лазарските песни се пеят само на този ден. Смята се, че е греховно, ако се пеят след това. Тези песни могат да се разделят на няколко групи – за деца, за момци, моми, невести и домакини. Всички те са пропити от светла жизненост и от надежда за преуспяване, подобно на коледарските песни. Но ако коледарските песни са по-дълги, тук текстовете са по-кратки,често хороводни като любовните песни.

Лазарската група наброява 17 моми. Начело на лазарките стои водачката, която води момите. След самата група вървят две по-малки момиченца,които носят кошнички в ръце, където слагат дарените от домакините яйца. Групата се събира рано сутринта и започва да обикаля домовете на селото с песента „Шим шири конче „Лазаре“. Драго е за всеки стопанин да посрещне лазарките, защото поверието гласи, че посетеният дом от лазарките е благословен и го очакват здраве и берекет. Щом влязат в дома на стопанина, групата се подрежда в полукръг и започва да играе и пее като по време на играта момите са хванати за фустите. Обикаляйки двора на стопанина лазарките образуват различни фигури. След изпяването на песните водачката се приближава към стопаните, поставя кърпа на лявата ръка и целува дясната ръка на стопанина, приемат се дарове, след което подредени в редици напускат този дом.

На следващият ден на Връбница, лазарките се събират и отиват на „голямата чешма“ да се „кумичат“. Там те пускат във волуците своите върбови венчета и което венчето, на която мома излезе най-отпред – тя става „кумица“ и дава трапеза на всички лазарки.

Лазарският обичай е запазен, обследван и съхранен като традиция в нашето село и се изпълнява с радост от нашите моми.

Ромският обичай Лазаруване по традиция се изпълнява седмица преди Лазаровден и се нарича „Сурма Лазара“ (сиромашка лазара). Ромските момичета обикалят домовете на стопаните като със своите песни те ги благославят за здраве, късмет, щастие и берекет.Стопаните ги даряват.

Изпращайте ваши снимки и информация на [email protected]



viber

Върни се горе