В рубриката „Начело” на Съдебна палата – Варна ни запознават с новоизбраните председатели на окръжните съдилища във варненския апелативен район. През последната година в длъжност встъпиха административните ръководители на ОС в Добрич, Търговище, Силистра, Разград.
Време е да ви срещнем с новия председател на Окръжния съд в Силистра Пламен Неделчев. Освен на правото и семейството, той посвещава времето си и на музиката – свири на китара в самодейна рок група.
Съдия Неделчев, какво Ви мотивира да се кандидатирате за председател?
Съдийската професия е една от малкото, които изискват полагане на клетва. Именно тази клетва ме задължава да сторя каквото е по силите ми за подобряване качеството на правосъдието у нас. Смятам, че имам с какво да съм полезен на правораздавателната ни система, на която от много години съм се посветил. Да бъда административен ръководител не е самоцел, а осъзнат избор да работя с грижа и съпричастност към всички колеги, съдебни служители, към всеки гражданин, с когото се срещам в дейността си като магистрат и с всяка институция, с която ОС – Силистра взаимодейства. Наясно съм с трудностите и отговорностите, но желая да приема предизвикателството и да отговоря на високите очаквания.
Кои Ваши лични и професионални качества могат да допринесат за по-успешната работа?
Работя като съдия от 2004г. и затова вярвам, че добре познавам организацията, управлението и проблемите на съда. Опитът и професионалната квалификация ми дават увереност, че с колегите можем да сформираме добър управленски екип. Смятам себе си за диалогичен човек и съм убеден, че когато разумни хора имат обща цел и кауза, винаги могат да намерят компромисно решение. Организацията на работата в органите на съдебната власт е регламентирана в Закона за съдебната власт и Правилника за администрацията на съдилищата. Добрият ръководител може да приложи уменията си, като мотивира хората освен да спазват тези правила, но и да проявяват инициативност. Със сигурност е важен личният пример и уважението към всички членове на колектива. Всеки ръководител трябва да познава отлично качествата на колегите си, дори доколкото е уместно, личния им и семеен живот, за да може най- ефективно да разпредели работата, в атмосфера на взаимно доверие.
Как виждате работата на съда в дигитална среда?
Въвеждането на полезните иновации в електронните технологии със сигурност е необходимо и може да повиши качеството на работата и нивото на услугите. Например: електронен обмен на информация, извършване на административни услуги от разстояние, въвеждане на сигурен електронен документооборот, приемане на книжа по делата с електронен подпис, сигурното електронно призоваване и извършването на справки по електронен път, дистанционното провеждане на открити съдебни заседания в реално време. Използваната вече от съдилищата Единна информационна система със сигурност е крачка напред към повсеместното въвеждане на електронно правосъдие. Няма спор, че допълнителните възможности облекчават до голяма степен комуникацията със съда. Същевременно, като слабости лично аз виждам недостатъчната все още подготовка на гражданите да се ползват от тези несъмнено полезни услуги. Електронният обмен засега се осъществява предимно с адвокати и институции, но обикновените хора от село например, все още за жалост са далеч от тези възможности.
Предвиждате „допълнителни мероприятия за повишаване на достъпа до правосъдие на хора е увреждания, включително незрящи“. Какво планирате?
Темата изключително ме вълнува, не само защото почти всеки от нас има близки в такова състояние, а и защото за съжаление често ставаме свидетели как хора с увреждания не могат да се ползват от най–елементарни свои човешки и конституционни права. Ето защо една от целите ми е да подобря възможностите за достъп на хората с увреждания до правосъдие. Първата стъпка в тази насока е преустройството на помещение на първия етаж в Съдебната палата в Силистра във фронтофис за подаване и получаване на книжа, за справки и удостоверения.
Защо има завишени обществени очаквания към съда? Защо е важно съдът да работи открито, а хората да бъдат информирани за работата му?
Съдът има особено важна роля в обществените отношения, олицетворявайки държавността. Доверието в органите на съдебната власт действително е от първостепенна важност, а за да се заслужи такова доверие хората трябва да са убедени, че нещата се случват открито. Ето защо резултатите от работата на съда трябва да стават достояние на обществото, тази информация да е поднесена компетентно, а не хората да си вадят заключения от коментари в социалните мрежи и от съмнителни информационни източници, често целящи евтини сензации, без да се базират на реални и проверени факти.
Какви са причините, според Вас, съдебната система често да е обект на критика?
Самата същност на правораздавателната дейност е такава, че няма как всички да са доволни. Например по гражданските и по търговските дела в процеса участват най–малко две страни. Когато едната спечели делото е ясно, че другата ще го загуби. Моят опит като съдия показва, че рядко загубилият приема, че това се дължи на неговото поведение. Обикновено загубилата страна счита, че съдебният състав не си е свършил работата компетентно, че е бил предубеден или пък, че не е вникнал достатъчно задълбочено в казуса. При наказателните дела пък осъденият на лишаване от свобода няма да е доволен и ще злослови по отношение на съда.
Друга изключително важна причина е липсата на ясна представа в голяма част от българското общество за реда и етапите, по които се развива наказателният процес. Често сме свидетели на коментари в новините как някой е задържан е бил „пуснат“ от съда. Естествената реакция е негодувание и негативизъм по отношение на съдебната система. Но хората не правят разлика между присъда „лишаване от свобода“ и временна мярка за неотклонение, която може да не е непременно „задържане под стража“.
За повишаването на доверието най-важно според мен е популяризирането на дейността на съда чрез достъпна и вярна информация. За изключително полезни намирам инициативите на ВСС за съвместна образователна работа между съдилищата и учебните заведения. Тъй като лично съм участвал в тези дейности, съм установил, че знанията на учениците за дейността на правосъдната система, дори за основни техни права, са оскъдни. Виждам обаче, че младежите имат интерес към такива знания. Затова и съм планирал множество бъдещи образователни мероприятия.
Наскоро припомнихте израза „Съдията говори с актовете си, но ако гласът му не се чуе, кой ще се вслуша в тях?“
Сентенция гласи „Съдията говори с актовете си“, но я допълних именно в контекста на казаното по–горе, за да илюстрирам важността на популяризирането на работата на съдията и на успехите на съдебната система в контекста на достъпа до информация, която формира обществените нагласи.
Имате двама сина, какъв професионален път искат да имат?
Така е, имам двама сина, на 21 и на 14 години. Големият се интересува от криптовалути, иновации в сферата на финансовите и търговските отношения. Малкият ми син се увлича от компютри и информационни технологии, и учи в паралелка с такава насоченост. Според мен, най-важно е да станат добри, почтени и толерантни хора, а като такива реализацията в която и сфера да изберат ще е успешна. Не мисля, че родителят трябва да се намесва в личния избор за реализация на децата си. От друга страна съпругата ми също е юрист и ми се струва, че семейната юридическа квота вече е запълнена.
Моля, разкажете ни за музикалната група, в която свирите.
Името на групата е „Дивите лебеди“, по едноименната приказка на Андерсен. Избрахме го, за да ни приобщи към приказния и красив свят на мечтите и музиката, който споделяме през оскъдното си свободно време. Групата е базирана към Народно читалище „Доростол 1870” – Силистра. Създадохме я преди точно 6 години в навечерието на Коледните празници. Първоначално идеята беше с няколко приятели, които на младини са се занимавали аматьорски с музика да подготвим две – три песни за коледната програма на читалището. Резултатът ни окуражи да продължим. Всички сме самодейци. В бандата има още един съдия, адвокат, полицейски служител, работник в театъра, автомонтьор, заварчик и учител.
Откога е музикалният Ви талант, как сте го развивали?
Не съм сигурен за талант, по–скоро силна любов към музиката, която ме провокира да усъвършенствам доколкото ми се отдава техниката си за свирене на китара, и най-вече да се наслаждавам на музиката винаги когато мога. В пети-шести клас се записах на уроци по класическа китара в „Културен дом на транспортните работници“ във Варна. По-късно заедно с други ентусиасти сформирахме първата си ученическа банда в един квартален ОФ клуб. В началото на 80–те участвах в състава на една от групите към читалище „Маяковски“ във Варна. След абитуриентската групата се пръсна по света, а аз извадих късмет, че в подразделението в казармата, където служех също имаше музикални инструменти и отново успях да се включа в сформираната по линия на художествената самодейност в армията ВИГ „Форсаж“. През годините на следването, на утвърждаването в професията и най–вече покрай грижите за децата нямах време за китара. Въпрос на случайност бе, че основахме „Дивите лебеди“ точно когато момчетата ми пораснаха и можех да отделя повече време за хобито си. Благодарен съм и на съпругата си за подкрепата в тези занимания.
Какво събра членовете на групата?
Обединява ни любовта към музиката и възможността заедно макар и за кратко чрез нея да се откъснем от ежедневието, да забравим грижите и после засмени и заредени с добро настроение да се приберем у дома. Освен това ни свързват добри приятелски отношения. Изпълняваме само българска музика – предимно рок и естрада от 80–те и 90–те години. Всички ония близки на сърцето на нашето поколение песни на „Щурците“, „Диана експрес“, „Тангра“, „Сигнал“, Васил Найденов, Силвия Кацарова, „Ритон“, „Трамвай № 5“…. Имаме една единствена песен, записана в професионално студио, по която е сниман и клип. Тя за съжаление е създадена по тъжен повод – смъртта на един от членовете на групата – Емил Акрам – бас китарист и съдебен призовкар към ОС – Силистра. Той почина твърде млад преди почти три години. Песента може да се види тук: https://www.youtube.com/watch?v=rENKp-tgF7I. Свирим предимно на читалищни прояви, на благотворителни събития, както и по покана на различни организации. Преди три години свирихме на коледното парти на Висшия адвокатски съвет в София, свирили сме по покана на колегите от Окръжен съд – Добрич, след семинар на Националния институт на правосъдието. Не взимаме пари за участията си, правим го изцяло от ентусиазъм и любов към музиката.
Изпращайте ваши снимки и информация на [email protected]
facebook Присъединете се към нашата Facebook група за новини от Силистра и региона.
