В днешно време, когато на дневен ред у нас и по света са проблеми от най-различен характер, а културните процеси са свити на заден план, подобно на втори фон в картина всяка нова книга, независимо от нейния жанр е своеобразен духовен празник. И, разбира се, възможност чрез нея да се влезе без покана в нечий свят, пресъздаден от автор с желание да остави свое съкровено – искрено и лично, словесно послание на поколенията.
Преди пет години бе представена книгата „Из лабиринтите на моята памет“, дело на познатата в Крайдунавска Добруджа юристка Татяна Тихчева от Силистра – известен адвокат, съдия и дълги години общественик.
Тогава написах, че книгата „е уникална за нашия край, защото е съчетание на различни жанрове – семейна и служебна мемоаристика, документалистика, краеведство и очеркизъм. В над 400 страници са пресъздадени моменти от обществените дела в някогашния окръг Силистра от 1964 до 1981 г., както и преди това в Тервел. Намерена е и житейска пресечка с едно важно за Южна Добруджа събитие – възвръщането към майката родина България през 1940 г. Творбата е написана в ясен стил, с елементи на погледнати от различни страни разсъждения, включително и за политическото време“.
Твърдя убедено, че бях сред хората, които още на момента заубеждавахме г-жа Тихчева, че трябва да напише и втора част, за да удължи „лабиринтите“. С надеждата, че продължението ще ни подари още трайна информация за хора, събития и процеси от следващите 40 години. По този начин двутомникът ще се превърне в хроника без аналог, написана отговорно и правдиво, поне от позицията на автора. Вярвам, че съвременниците ни имат необходимост от подобни четива, за да почерпят знания за отминалото време. Или да сверят своите впечатления от изминалото време.
И, ето, втората част на „Из лабиринтите на моята памет“ е факт и е в ръцете на читателите. Вярна на своя нрав, и този път Тихчева е открита и пряма в избраното от нея повествование. Разбира се, с уговорката, че споделеното на нови близо 300 страници отново е в първо лице ед. ч. С други думи – написаното е на принципа „така помня – така пресъздавам преживяното с хора и институции“. На практика книгата обхваща периода от началото на осмото десетилетия на миналия век до наши дни – първите години в третата декада на 21 век.
Малцина са авторите, които на регионално ниво пресъздават противоречиви от днешна гледна точка социални и морални моменти от годините на т.нар. късен социализъм, „перестройката“, „възродителния процес“, „голямата екскурзия“, навечерието и началото на политическите промени през 1990 г., първите няколко демократични избори за парламент и местна власт, мъките на „прехода“, както и съпътстващите го промени в начина живот, законодателство и др. Възможно е дори книгата на Тихчева дълго време да остане единствената, запечатала впечатления от тези динамични промени, изпълнени с политически и обществени дела, както и в чисто човешки план. Възможно е на места направените разсъждения да се сторят за читателя изцяло лични, т.е. субективизирани, но при всички случаи, типично за истинския юрист, те са подплатени с логични мотиви и стойностни заключения.
Подобно на първата книга, и в нейната втора чест си дават задочна среща конкретни личности, повечето от които са познати за широката общественост в Силистра и в областта, в частност и в Дулово, където Тихчева работи в продължение на 23 години. Както също от селата Брадвари и Сребърна, където е живяла с Бойчо – своя дългогодишен спътник в живота. По обясними причини повечето от хората, за които става дума, за от сферите на правораздаването – адвокати, съдии, прокурори. Изобилстват обаче и хора извън този кръг, но с които по една или друга задача юристката е имала ангажименти – професионални и чисто човешки, много чест в името на решаване на житейски проблем.
Като на длан са обаче и представители на различни актуални и днес институции – общински администрации, социални и земеделски служби, и пр. Разбира се, и хора от разнообразни етнически, политически и социални групи – граждани и селяни; българи, турци, къзълбаши и цигани; комунисти, земеделци, седесари и безпартийни, с които са е имала под една или друга форма „работа“. Някои от тях са клиенти на авторката. И не последно място – в книгата своя характер показват нейни партийни сподвижници и политически опоненти.
В свой неподражаем стил Тихчева представя всички по най-директен характер, изказвайки впечатленията си, които понякога имат дух на присъда, но в повечето случаи са с оправдателен характер. С увереността, че всеки има право на свое поведение, но бива да се съобразяваме с всички, с които общуваме, за да не се нараняваме един друг с неподходящи думи и грозни постъпки, а да си влизаме в положението. Прави впечатление, че авторката скрупульозно и откровено връща лентата назад, разказвайки с подробности преживявания в знакови моменти от българската история. Като в истинска пиеса имаме възможност от първия ред да наблюдаваме реакции и поведение на хора от не една и две обществени, административни и икономически слоеве. Книгата е възможност за нашите съвременници с определено напреднала възраст да сравнят свои спомени от еднотипни събития.
Не е за подценяване и частта в книгата, където с къси разкази са представени житейски случки, семейни проблеми, гостувания в чужбина – Германия, Румъния, Ирландия, Северна Македония и др. Чрез тях става ясно, че юристката Тихчева е наблюдателен и впечатляващ се турист, помнещ подробности и предизвикващ интерес към преживяното от нейна страна. Всичко това ни убеждава, че си е заслужавало в късния период на третата си възраст Татяна Тихчева да се поразрови из паметта си и да възпроизведе на белия лист свои спомени, които да облече в увлекателно и полезно със своето съдържание книжно тяло.
Изпращайте ваши снимки и информация на [email protected]
facebook Присъединете се към нашата Facebook група за новини от Силистра и региона.
