Десетокласници от ЕГ с незабравим урок в Жеравна

Тръгнахме за Жеравна, за родния дом на Йовков, с шест думи, в които да затворим частица свят от неговите разкази: песен – пушка – сълза – замисли – грешница – път. Там, на място, добавихме още една – иглика. Жълта дива иглика, забита като свещ в двора на писателя. Може и да не я забележите на поляната в Йовковата къща, може да я подминете – не е тя центърът на света. Но смисълът в нашето пътуване беше точно в това – да разместим центровете на света, да се учим да ги намираме в малките неща и да забиваме в тях думи лостове, които да повдигат земята. Затова тръгнахме на път – с идеята да разширим хоризонта на разказа “Индже” и да го направим извън класната стая. По-точно – в голямата класна стая на природата, където в краката на планината се събуждаше от зимна дрямка Жеравна. По друг начин се мисли, по друг начин се чувства, по друг начин се пише, когато си в Жеруна – Йовковата любов, заченала старопланинските легенди.

Разгледахме дома на Йовков, постояхме до писалката, с която е давал сила на своите хайдути да местят планини и да прекрояват широкия свят. Снимахме се до паметника на твореца. Не срещнахме очите му. Бяха в земята. Като очите на неговите героите, които изтръпнали гледат в земята, когато страдат и когато правят своите прозрения. Така и ние – изтръпнали – седнахме после в картинната галерия на Жеравна, за да творим. Писахме…Говорихме – за Индже, за свръхчовека и човека, за доброто и злото, за пътя и безпътието, за слабостта и силата, за греха и отвъд греха…Писахме за това накъде вървят сълзите. За това кога става човекът човек – когато върви по пътя или когато го изпуска. Как се раждат песните. Къде се срещат войната, жената, пушката, раздялата – жива ли е водата, която плаче в кладенеца. Какво стои отвъд греха? А отвъд смъртта? Има ли пътища за никъде. Но за каквото и да говореха всички сътворени от учениците текстове, разказваха за човека – човека над човека и обикновения човек, който по йовковски изтръпнал е заровил очи в земята. За да дочака да дойде оттам, от болката и раната, смисълът.

Човешкият живот е труден, защото…Разликата между доброто и злото идва от…тридесет отговора на подобни философски въпроси дадоха десетокласниците от Езикова гимназия “Яворов”, отново в контекста на Йовковото творчество – в рамките на проекта по Националната програма за културните институции като образователна среда. Тридесет отговора, които ни накараха да си въобразим един свят – над изтръпналата от студа Жеруна – този свят не можем да видим в класната стая в училище – този свят е виждал Йовков, докато е слушал как си говорят кориите. И този свят е сядал до него на одъра в тясната стаичка, за да му разказва как от доброто до злото , от човека до свръхчовека има само…тънък стрък иглика. Зависи в коя част на сърцето ще забиеш нейната зелено-жълта свещица.

Автор на текста: Грациела Солакова /старши учител по БЕЛ в ЕГ/

Езикова гимназия изказва специални благодарности на учителите, които подготвиха и осъществиха този различен урок: г-жа Грациела Солакова, г-н Влади Владев и г-н Иво Димов.

Изпращайте ваши снимки и информация на [email protected]

facebook Присъединете се към нашата Facebook група за новини от Силистра и региона.