Наскоро в навечерието на 1 ноември – Ден на народните будители 2022 г., в Силистра гостува докторът на филологическите науки Иван Станков – писател, литературен историк, преводач на съвременна румънска литература, професор по история на българската литература И дългогодишен преподавател във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, на когото той самият е възпитаник от края на 70-те и началото на 80-те години на миналия век. Конкретният повод да бъде в крайдунавския град бе участието му с пленарен доклад за Йордан Йовков в Годишната научна конференция на Филиал Силистра на Русенския университет.
Същия ден по покана на доц. д-р Румяна Лебедова – директор на Филиала, той представи своя пръв роман „Късна смърт“, дело на Издателска къща „Хермес“ от м. юни 2022 г. Срещата с автора, която е първа по рода си в Силистра, стана възможно с домакинството на Регионална библиотека „Партений Павлович“ и със съдействието на Книжарници „Везни 55“.
Преди да премине към автопредставяне на романа си, гостът припомни, че прощъпулникът му на автор в художествената литература е негова своеобразна трилогия, като на корицата на всеки от „томовете“ има изобразен музикален знак. Интересното е, че освен връзката на книгите му с р. Дунав (бел.-самият той е родом от Гомотарци, Видинско, но е расъл в град Русе), и в трите героите са едни и същи, но в три различни „живота“ в контекста на спомени за едно крайдунавско село в Северозападна България и за един крайдунавски голям град в Североизточна Бъалгария, както и за „смъртта на една крайдунавска държава“.
„Десетилетия наред, ангажиран с академична работа, не бях изкушен от прозата, но след хребета на 50-те си години почувствах вътрешна потребност да разкажа…, по-ярките спомени от живота ми не излязоха мемоари, а…разкази…“, заяви още в началото Станков. Така трите книги, издадени в периода 2014-2019 г. се „получават“ в неопределен жанр: първата е „Спомени за вода Dm“ и е пълна с небивалици („светът – мое продължение“), втората е „Улици и кораби Gm“ и е „другата съдба на героите от първата книга, но вече с европеизирано мислене“, а третата – „Имена под снега А7“, е за емигрантството на същите хора в Европа, изпълнено с носталгия и страдание от болезненото откъсване от предишния начин на живот. За героите си авторът казва: „Не можах да ги освободя от българската им мантия“. Със заключение по темата: „Светът е пълен с чудесии…“.
За книгата си „Вечерна сватба“ („любовен сборник от разкази“), проф. Станков заяви: „С нея изпробвах артист ли съм или не, както и мога ли да играя „играта“?…Аз не съм писател (писателите са на лавицата си с двете си дати), а жив преподавател…Аз съм от пишещите хора…Писателят репресира действителността. Ние дърпаме каляската, а не се возим в нея“.
За да създаде романа си – повод за срещата с нейния автор в Силистра, в продължение на две години той чете „стари вестници“ в дигитализиран вид, надниквайки в „жълти хроники“ и по този начин „събужда мъртви хора“, но търси конкретика от живота назад в годините. Запознава се и с някогашни съдебни дела с идеята за легендаризиране на своите герои, събирайки информация върху 400-500 страници с множество „прототипи“ за тях. Намират място различни „историйки“, отзвук от политически процеси и преврати, а даже и за преминалия през България през 1936 г. олимпийски огън на път за Берлин става дума.
И още преходни отклонения с елементи на откровения от проф. Станков, продължение на малко по-предишни твърдения: „Много хора са ги прочели (книгите), но времето не те е прочело. Виждам си пагона и си зная мястото в строя. Голямата задача е да намериш собствения си език, а българският език е бездънен чувал…“. И излезе, че с писането се участва е в неговата материализация. И по нататък: „…никога няма да употребя думата графомани…пръст в саксията, всички пишещи са най-долу в пирамидата на литературата, а върху тях ще бъдат експертите…“.
Във връзка с новата си творба някъде в интернет прочетох друго авторово откровение: „Романът „Късна смърт“ е трудна за изработване и бавна за четене книга. Това не е летен роман…“. Така с дълга, но интересна и завладяващо пресъздадена прелюдия се стигна до конкретната задача на литературната среща с „жив писател“, както казваха „едно време“ за мероприятия от някогашната инициатива за Деня на детската книга. За разлика от предишните му книги, „Късна смърт“ е жанрово пояснена, защото издателят я нарича…роман със сюжет за любов и смърт. Макар в него да няма отрицателни герои, защото авторът е…милозлив. За един от положителните образи в романа Станков казва „срещал съм такива хора“. Друг герой е негов контрапункт в контекста на задължителната демонология.
Любопитна подробност е, че в романа основните герои – двама мъже и една жена, намиращи се в любовен триъгълник, живеят по 140 години, реално от Освобождението на България през 1878 г. до „наши дни“, които Станков нарича „днешното безприютно време“. С неговата уговорка, че „уютно място във времето не е възможно“. В книгата се случват политически преврати, водят се войни и героите участват в тях, за да вземат своите житейски поуки или да си променят съдбата в резултат на всичко случило се на фронта. Или след това като следствие. Среща в книгата си дават видни политици и литературни корифеи, по повод повечето от които Станков е работил на научна основа. Не е подминатата и „несбъднатата географска и исторически нереализирана българска политика“. Може би, както отбеляза той пред силистренци: „Българският народ е от тургеневски герой, живеещ в някакво навечерие…“.
Какво още от споделеното от Иван Станков по повод неговия роман остана в съзнанието ми: „Българските лаври се развиват само на война…Исках да бъда гневен срещу „българското време“…бъдещето ще бъде познат разказ за миналото“. И на последно място гостът призна, подкрепяйки с примери за велики писатели, че „всеки автор в книгите си пресъздава своята автобиография“…
…„Детството е шевната машина, върху която шием цял живот“.
Изпращайте ваши снимки и информация на [email protected]
facebook Присъединете се към нашата Facebook група за новини от Силистра и региона.
