Наскоро във Филиал Силистра на Русенския университет бе проведена Годишна научна конференция с 35 доклада в три секции, част от която бе и пленарният доклад на проф. дн Георги Атанасов – дългогодишен археолог и началник на едноименната експозиция в регионален исторически музей Силистра. Пред студенти и гости на откриването на конференцията той говори за културно-историческото наследство в Силистра (малко известно и новооткрито), акцентирайки върху арте факти от широк спектър.
Лекцията му започна с припомнянето, че се навършват 1 915 г. от далечната 106 г., когато по волята на император Траян е сложено началото на град – сегашна Силистра, преминал впоследствие през периоди на различни цивилизационни моменти. На старта е и настаняването на 11-и Клавдиев легион – една от най-боеспособните единици в Римската империя, за да защитава долнодунавските земи на РИМ от нашествията на варварите от север. 5 000 войници е имало в състава на 11-и Клавдиев легион, който в продължение на няколко века е страж на дунавския лимес на империята.
Египетският географ, астроном и астролог Клавдий Птоломей, който е разработил модел за движението на планетите около неподвижната Земя, позволяващ изчисляването на позицията им на небето, пръв споменава „яката крепост“ Дуросторум. До края на VI-и век тя има 6 производни имена, включително Доростол(о), както сега се наричат местният футболен отбор и т.нар. стар стадион в Силистра.
В 169 г. сл.Хр. император Марк Аврелий дава на града статут за самоуправление (муниципиум), каквато чест са имали не повече от 7-8 други селища на територията на сегашните български земи. За сравнение – за разлика от „дуросторумци“ гражданите на Атина не са притежавали това предимство. „В периода II-IV в. настъпва разцвет в развитието на Дуросторум“, заяви проф. Атанасов. През настоящата година е открита т.нар. западна порта, а преди това в 2015-2016 г., когато е реализацията на проекта „Воден цикъл“, и няколко обекта, даващи нова представа за параметрите на града.
Градът е бил разположен върху 100 хектара (Филипопол, т.е. Пловдив, е върху 120 хектара). Според румънски историк, Дуросторум е бил столица на провинция Мизия (II-IV в.сл.ХР.), включваща цяла Североизточна България и Добруджа. В онези времена в Томи (Констанца) не е имало отседнал легион, което означавало, че не е толкова „важен“ за империята град. Известно е, че управителят на крепостта е имал резиденция, която е открита. Разкрит е гроб на генерал от легиона. Сред ценните находки в Дуросторум е генералската колесница от III в., която във възстановка е показана на първия етаж в археологическата експозиция на Регионален исторически музей Силистра. Сред доказателствата за това са три надписа на префекти (управители) на Долна Мизия. И също, между 1376-1386 г., Дръстър-Силистра е столица на независимо феодално княжество, управвано от деспот Тертер (Йоан?), син на Добротица, като сред свидетелствата за това са колан на знатен негов аристократ, така също монети и златни обеци с герб и монограм на Тертер.
От 80 г. насам перлата в короната на Силистра е Римската гробница от III-IV в. с уговорката, че като нея на Балканите има поне 30 с подобни стенописи, но силистренската е от най-поетичните и с добре направени изображения в сцените. Смята се, че тя е за „най-видни граждани“. Най-известният римлянин е роден в Дуросторум – става дума за великия пълководец Флавий Аеций, произхождащ от народа на извънредно храбрите мизи. В негова чест, както отбеляза проф. Атанасов, в днешна Силистра, за съжаление, няма наречено нищо, както липсва и паметен знак. Той, който е бил първо приятел на Атила – водача на най-мощните варварски народи, а после и победител в битката срещу неговата армия, става генерал на 30 г. и в периода 430-454 г. е три пъти консул на Рим, патриций (титлата е давана на висши длъжностни лица и на провинциални управители), както и главнокомандващ армията. Аеций е наречен „последният истински римлянин“ и е убит на 21 септември 454 г. лично от император Валентиниан ІІ. След неговата смърт само 9 месеца по-късно Рим е превзет от войските на съюза на източногерманските племена в този период, известни като вандалите.
Професорът се спря и на темата за доростолските мъченици, най-популярен от които е св. Емилиян (за него са известни две жития), но в силистренската църква днес се пазят мощи на друг мъченик – на св. Дасий (пръв от 12-те и за тях свидетелства са са мартириум и гробове). През 2016 г. бе осветена икона на доростолските мъченици и бе учреден празник в тяхна чест. Миналата година в Букурещ от печат на два езика – български и румънски, излезе книгата „Акатист на Св. Мъченик Дасий“ с автор румънецът Йонел Аурелиан Котобан. Той е от района на община Кирнодж край град Олтеница и е студент в Център за продължаващо обучение към Филиал Силистра.
Някогашната ни крепост (кастелът) на Дунавския бряг е проект на самия император Юстиниан І Велики и на Теодор, който е силенциарий (отговорник за реда и тишината )във Великия дворец на Константинопол. Построена е около 530 г., възстановена от кан Омуртаг около 810 г. и разрушена на 20 май 1810 г. по заповед на ген. Кутузов от ген. Ланжерон в поредната война между две империи – Руската и Османската, чиито бойни действия се водят по нашите земи.
Представена бе историята и на Преславния дом на Дунав от началото на 9 в. Според Атанасов: „В Търновския надпис на кан Омуртаг за Преславния дом на Дунав има важен, но приблизителен репер за това къде се намирал: на 40 000 оргии от стария всеславен дом (главната резиденция), който по всички личи трябва да се идентифицира с Плиска. След като се знае, че една царска оргия се равнява на 2,1 м, според проф. В. Бешевлиев Преславният дом трябва да се търси по дунавския бряг на 84 км северно от Плиска. Локализациите Малък Преславец и Пъкуюлуй соаре обаче са много спорни“. В презентацията си проф. Атанасов сравнява чрез изображения дворците в Плиска и Константинопол и Дръстър, която авторът нарича „недопроучена представителна сграда в аула на Омуртаг“.
И отново Атанасов: „Цитаделата на Дръстър е впечатляваща…това е най-здравата твърдина без аналог на север от Балкана от VІ до ХІІ в. Според направени изчисления по повод обсадената армия на княз Светослав в цитаделата на Дръстър през 971 г. тя би могла да побере максимум 8 000-10 000 души войска“. Наблизо до силистренския дворец е патриаршеската базилика, която според последващи проучвания се оказа върху руините на епископската църква от ІХ в. Дворцовият храм е епископска, патриаршеска и митрополитска резиденция в периода ІХ-ХІV в.сл.Хр.
Сред най-ценните артефакти във фонда на Регионален исторически музей са колоната на Омуртаг, шлем маска, офицерски шлем, слънчев часовник с Орфей и статуя на римлянка (част от колекция от римска каменна пластика). В обзора на проф. Атанасов бе включена и крепостта „Меджиди табия“ край Силистра, която е най-запазеният от шестте укрепителни пункта на фортификационната турска система, предназначена да изиграе важна роля в четириъгълника от крепости в днешна Североизточна България в две последователни войни между руснаците и османците (1853-1856 и 1877-1878 г.). Изградена е под ръководството на главния майстор Уста Геню Белчев-Светогореца от Дряново, който е учител на славния уста Колю Фичето.
Изпращайте ваши снимки и информация на [email protected]
facebook Присъединете се към нашата Facebook група за новини от Силистра и региона.
