Никулден е светъл и тачен празник за българското семейство, на който празнуват мъже и жени с името Никола, Николай, Николина, Никол и техните производни. На 6 декември софрата е богата, отрупана с любимите постни сарми и чушки с боб, домашни колаци и ако не пълнен шаран, то поне риба, приготвена по любимата семейна рецепта.
В наши дни традицията е цялото семейство с близки и познати да се събира около трапезата, а някогашните разбирания са били, че на този ден домакините не работят къщна работа в чест на светеца.
На 6 декември някои семейства празнуват освен имените дни на близките си и личен семеен празник, наричан още светец, оброк, наместник и др. Незадомените моми и ергени обикалят по къщите на роднините си, за да ги поканят на празничната вечеря. Вечерта идват само най-възрастните мъже. Най-възрастният сред тях прекадява трапезата и разчупва празничната пита. Така цяла нощ мъжете обикалят всички къщи на семействата от рода.
В миналото, както и сега, традицията повелява приготвянето на рибник – пълнен шаран с лук, ориз, орехи и др., за празничната вечеря. Вярвало се е, че когато се пече пълнената риба трябва да остане цяла, без да се разкъса, защото ще се скъса късметът в къщата. След вечеря жените запазвали кръстовидната кост от главата на рибата като амулет против уроки или я зашивали на шапчицата на новороденото в къщата, за да е здраво.
Според суеверията при почистване на рибата люспите не трябва да падат на земята. Ако все пак някоя падне, никой не трябва да я настъпва, защото ще го застигне лоша болест. Най-голямата люспа от рибата се прибира в кесията, за да е пълна през цялата година с пари.
Костите от шарана не се изхвърлят, а се изгарят, пускат се в реката или се закопават в земята за плодородие и семейно щастие. Ако гостувате на празника в някой северен град или селце в България, могат да ви поканят да си почистите зъбите с кост от рибника, за да са здрави.
Според популярното предание светията е помагал на бедните, като им давал пари. Една нощ св. Николай помогнал на осиромашал човек да ожени трите си дъщери, като му дал по една торба с жълтици за всяка дъщеря. Затова е прието банкерите също да отбелязват своя професионален празник именно на тази дата.
Тази легенда обаче има и друго тълкование и то е, че неомъжените моми почитат светеца, който ще им помогне да се задомят. В деня, посветен на св. Николай, те отиват на черква, за да запалят свещ и оставят дарове в храма, а после отиват на мегдана и се хващат на хорото, за да бъдат огледани от момците.
В Странджанския край стопанките оставят парче от празничния хляб и варено жито на тавана и наричат „Ела, свети Никола, да си похапнеш и мишките да разгониш“.
По това има ли сняг на празника се гадаело каква ще бъде годината – ще е плодовита, ако е натрупал дебел сняг, ако вали дъжд – годината ще е добра за царевицата, а ако времето е топло и слънчево – ще има голяма суша през лятото.
Малко известен факт е, че в някои краища на България Никулден е наричан За овче здраве. В районите около Чипровци, Стара Загора, Пловдив и др. Никулден е празник на овчарите. Рано сутринта те извеждат овцете за паша и играят като хвърлят гегите си. Този от тях, който хвърли гегата си най-далече ще има здраво стадо и млечни овце.
Според една от най-известните легенди шаранът е „слуга“ на св. Николай. Когато един ден светецът плувал с гемията си, буря и силни морски вълни пропукали дъното ѝ. Тогава светецът извадил с голи ръце шаран, с който запушил дупката и спасил моряците в лодката.
От древността сред старите лодкари се запазило поверието, че на носа на нова лодка задължително се вгражда икона на светията, за я пази. Традицията повелява, че първата уловена риба се посвещава на св. Николай, приготвя се и се изяжда на самия бряг, пуска се отново в морето или се дава на близките. На 6 декември е прието корабите и лодките да не излизат в открито море. На този ден се закрива есенно-зимния риболовен сезон.
Жителите на град Черноморец празнуват Никулден два пъти в годината. С името на свети Николай е свързано възникването на крайморското градче. До 50-те години на миналия век то е носело името Свети Никола, прието от основателите му заради легендата за донесена от морето икона на Чудотвореца.
След корабокрушение сред останките от потъналия кораб вълните донесли икона на св. Никола, която моряците носели на гемията. Жителите на селото спасили екипажа, а когато си тръгвали, те оставили изплувалата икона на местните хора в знак на благодарност.
На Никулден жителите на черноморския град „заключат” морето и го “отключват“ отново на 9 май – летния Никулден, с което риболовът отново е разрешен.
Изпращайте ваши снимки и информация на [email protected]
facebook Присъединете се към нашата Facebook група за новини от Силистра и региона.
