Проблемите в българското здравеопазване не са от вчера и с годините се увеличават. Ниското заплащането на лекарския труд, на този на медицинските сестри, акушерките, лаборантите винаги е бил сред най-обсъжданите теми, за които се търси решение. В МБАЛ-Тутракан този проблем също бе наличен. Добрата новина, която научаваме от управителя на здравното заведение д-р Богомил БОЙЧЕВ, вече и факт:
– Много съм щастлив да кажа, че от месец ноември заплатите на персонала съответстват напълно, а някои даже са малко над тези по колективния трудов договор в отрасъл „Здравеопазване“. Горди сме, че успяхме да го постигнем. Има ред предизвикателства, които стоят пред нас, а и нашите тежести не са намалели, а се увеличават, но благодарение на добрата работа на екипите всичко се постига. Използвам момента да благодаря на всички служители на болницата – от най-ниското до най-високото ниво – за добре свършената работа и за готовността и себеотдайността, с която го правят. Надявам се нещата да вървят все в правилна посока.
– А как се справяте със задълженията на болницата?
– Задълженията намаляват. На практика, изплащането на главницата би следвало да приключи през месец май, а след това ни остава да изплащаме само лихви.
– Как се решава проблемът с медицинските кадри?
– Имаме политика по стимулиране на желаещите да учат в профил „Хуманна медицина“ за лекари или специалисти по здравни грижи – рехабилитатори, кинезитерапевти, рентгенови и клинични лаборанти, т.е. всички, които имат желание да се развиват в тази сфера. Държа да подчертая, че това е сфера с бъдеще: към настоящия момент в Европа не достигат около 2 милиона медицински работници, дефицитът на специалисти по здравни грижи в България към настоящия момент е около 30 хиляди души – т.е. тези хора липсват, но хората в пенсионна възраст, които работят това, са вече съществена част от всички и ако добавим и тях към уравнението, тогава ще се окаже, че за да се попълни със специалисти българската система на болничното (и не само) здравеопазване, са необходими близо 100 хиляди души. В този аспект инвестицията и развитието в тази сфера със сигурност ще донесе на хората, които я харесват, удовлетворение не само от работата, ами и от възнаграждението.
Ние, заедно с представители на Русенския университет, правим редовно срещи по училищата, за да промотираме тези специалности, и заедно обясняваме на учениците, че здравните грижи и въобще грижите за хората ще останат може би последния пристан, който ще е незасегнат в голяма степен от изкуствения интелект. В много сфери хората биват все по-измествани от изкуствения интелект, като този темп ще се ускорява и хората, които завършват тривиалните специалности, е твърде вероятно да се окажат без работа на около 35-40-годишна възраст и да трябва да се преквалифицират. Хубаво е тези, които се колебаят, да се замислят и за това.
– А подкрепата, която болницата дава, са стипендии?
– Да, даваме стипендии, като тук даже обсъждаме и възможността да се увеличи леко размерът им. Към настоящия момент те са от по 300 лв. месечно за всичките учебни месеци и за целия период на обучението. Ангажиментът на получаващите ги студенти е да работят при нас за период от 5 години след като завършат образовани-ето си. В момента изграждаме Програма за кариерно развитие, за да може тези, които започват работа при нас, да чувстват удовлетворение от своето професионално развитие, а не да остават на нивото, на което са били при завършването на образованието си. Освен удовлетворението от повишаването на квалификацията, това кариер-но развитие, ще носи и удовлетворението от повишаването на доходите. Разработваме такава система в момен-та, и се надявам тя да се случи в най-скоро време. Българското здравеопазване за жалост в момента е изключи-телно стагнирано, поради изключително агресивната държавна намеса в него, което затруднява нормалното функциониране на системата. Щом при такива огромни дефицити на кадри е необходимо държавата да подписва колективни трудови договори и да задължава чрез закони управителите на лечебните заведения да дават еди-какви си заплати през Здравната каса, това означава, че системата е запушена, тя е свръхрегулирана. Има дефицит на кадри, а заплатите им не се увеличават: това е пълен пазарен абсурд.
– В тутраканската болница вече има и нов асансьор…
– Да. Много съм щастлив, че най-сетне успяхме да подменим асансьора, благодарение на ресурса, който Община Тутракан отпусна преди почти 2 години. Няколко обществени поръчки се провалиха. Монтирахме асансьор, който е изключително надежден и отговаря на високи стандарти за качество, марка „KONE“. Голяма част от доставчиците на асансьорни системи всъщност не искаха да участват в обществената поръчка, поради факта, че Тутракан е сравнително отдалечен от по-големите градове в страната и съответно – от сервизите. Ангажиментът на 24-часово обслужване остава и, благодарение на множество разговори с отделните представители, само „KONE“ кандидатстваха. „Orona“ се отказаха именно поради невъзможността да осигурят бърз сервиз – т.е. бърза реакция в спешна ситуация. „KONE“ монтираха асансьора много отговорно и бързо. Монтажният им екип беше румънски – дойдоха от Букурещ. Мога да поздравя момчетата, които монтираха асансьора, защото работиха изключително бързо и професионално. Така болницата вече може да се похвали с нов асансьор, който изглежда съвсем прилично и съвременен. Предишният беше от 70-те години на миналия век.
– През годините за болницата винаги са се намирали дарители. Тази година имахте дарители от Нидерландия. А сега?
– Изградихме добри отношения с тази нидерландска дарителска асоциация. Г-н Джеф Акерман и г-н Фред Ринкс идваха тук. Те са доброволци – работят напълно доброволно. Даже г-н Ринкс е на близо 80 години. Когато дойдоха в болницата и ги разведох из отделенията, бях много приятно изненадан да чуя техните впечатления и те казаха, че това е най-чистата болница, в която са влизали в България. Разбира се, трябва да отбележим, че те не обикалят всички болници, а влизат само в общински болници, в които правят дарения – т.е. най-малкото не влизат в частни болници. Те самите бяха приятно изненадани от нивото, на което се намира болницата. Даже г-н Акерман каза: „Ние изглежда май няма да имаме много работа тук…“ Но въпреки това донесоха много добри легла, столове… Сега последно донесоха едни пациентски столове, които са изключително удобни. Те се интересуват от това от какво имаме нужда ние, за да опитат да го намерят.
– Имате ли нужда от медицинска апаратура?
– Винаги имаме нужда от такава, но България, като цяло, отдавна не е „африканска“ държава поне по отношение на нивото, на което се намира здравеопазването. Въпреки, че някои хора оплюват нашето здравеопазване, и, че то наистина има редица недостатъци, то вече е много по-близо до европейското здравеопазване. Самата му организация е лоша: системата е накъсана, връзките между отделните структури ги няма, основават се на лични контакти или пък на доброжелателство и има една нерегулярност, объркани вериги за транспорт на пациенти… Това не е добре. Цялата система е разпокъсана на държавни, общински и частни лечебни заведения. Примерно, аз не мога да разгранича държавното и общинското в този случай. Болниците поначало биват частни и публични. Публичните болници се финансират с публичен ресурс. Частните също могат да се финансират с публичен ре-сурс – няма лошо в това. Аз лично съм се лекувал няколко пъти в частни болници и съм изключително доволен от услугата. „Частно здравеопазване“, „частна болнична грижа“ и въобще „частна услуга“ не е равнозначно на обирджийство.
В извънболничната помощ публични структури няма. Някой да се оплаква от това? Някой да казва, че услугата е лоша? В извънболничната дейност има куп инвестиции. Например, в нашия Медицински център има ехографски апарати за по 200 хиляди лева. Защо в болницата няма такъв ехограф? Защото не може да си го позволи. Защо е така? Това са много въпроси, които не са неизвестни на управляващите, но липсва политическа воля за решаването им. Намесват се много играчи. Болничната мрежа се дублира от частни структури, което също е неприемливо. България беше държавата с най-висока степен на осигуреност с болнични легла, а, примерно, новата здравна карта увеличава леглата – изграждат се болници с по 4-5-600 нови легла, при условие че натовареността на болничната мрежа е под 50%. Тези болнични легла, освен, че искат пациенти, най-притеснителното е, че искат и персонал, и започва една безумна битка за кадрите, което не е приемливо, не е добре. На този етап се надявам ние да продължаваме да правим това, което правим добре, и да го правим все по-добре.
По случай предстоящите Коледни и Новогодишни празници пожелавам на всички здраве и много топлина и уют в домовете им. Нека продължаваме да бъдем все така човечни и да не забравяме, че ние сме тук заради хората, а не обратното.
Изпращайте ваши снимки и информация на [email protected]
facebook Присъединете се към нашата Facebook група за новини от Тутракан и региона.
