160 години от рождението на героя при Тутракан

Изпитанията, пред които е изправена родината ни през второто десетилетие на ХХ век, раждат герои. Това са войсковите командири, които с безпримерна храброст и достойнство защитават името на България по бойните полета през двете балкански войни и Първата световна война. Особено място заема сред тях личността на ген. П. Киселов – останал в историята като героят при Тутракан.

Той е роден на 23 октомври 1863 г. в Свищов. След като руски части отсядат в дома му в навечерието на Освобождението, той решава да се посвети на военното дело. Приет е във Военното училище през 1880 г. На 30 август 1883 г. той е произведен в първи офицерски чин подпоручик. Назначен е в Свищов в 15-а пехотна Ломска дружина. Бойното си кръщение получава в Сръбско-българската война, когато е назначен за командир на рота в Трети пехотен Бдински полк и се отличава при защитата на Видинската крепост.

При обявяването на войната с Турция през октомври 1912 г. полкът на Киселов влиза в състава на 2-ра бригада от 4-та пехотна Преславска дивизия към Трета армия. Той проявява забележителни качества при първия бой при с. Селиолу. През Междусъюзническата война частта на Пантелей Киселов отново се проявява. Той самият пренебрегва висша заповед да отстъпи позицията си и успява да отблъсне главната сръбска атака. После тръгва в контраатака, която минава в ръкопашен бой, а при последвало сражение е ранен от граната.

В навечерието на Първата световна война му е поверено командването на 4-та Преславска дивизия. Съгласно българския план, като пръв обект на нашата Трета армия е поставено превземането на крепостта Тутракан. Атаката е поверена на Четвърта дивизия, усилена със съответната тежка артилерия, пионерни войски, балонно отделение и други спомагателни войски. Крепостта Тутракан, вратата на Добруджа, е превзета успешно, за 33 часа. Войската ни пленява 450 офицери и 28 000 подофицери и войници. Румънците се отказват от защитата на втората крепост – Силистра. Победата на българите е шеметна и главният „виновник“ за това е ген. Киселов. След битката при Тутракан на Трета армия настъплението в румънска територия продължава. С Четвърта дивизия ген. Киселов взима участие във всички останали големи битки, като постига голям успех срещу румънските и руските войски след четири месеца борба.

След Първата световна война Пантелей Киселов е повишен в генерал от пехотата, най-високото звание в Българската армия. Ролята на генерал Пантелей Киселов за развитието на българското военно дело е неоспорима. Той е ярък представител на онова поколение офицери, които поставят основите на Българската армия и превръщат родната войска в същински ужас за враговете.

За проявените от него в тежки времена патриотизъм и командирски талант признателните потомци си спомняме и днес. В знак на почит през 1934 г. с. Емирово е преименувано на с. Генерал Киселово, улица в Тутракан, носи неговото име, издигнати са паметници в Тутракан и ген. Киселово.

Поклон пред паметта му!

Изпращайте ваши снимки и информация на [email protected]



viber

Върни се горе