В Калипетрово бе проведен празник на духа и на нематериалното културно наследство

Светът се намира в третото десетилетие на XXI-ото хилядолетие, но все още сме в зората на космическия век, когато срещата на старото и новото все още актуална В неговите измерения духовното е все повече извън официалното възприятие в големите медии, но все повече намира място по частна инициатива в социалните мрежи. Може би защото, докато се готвим за нахлуването в живота ни на изкуствения интелект в разнообразните му образи и приложения, не трябва да забравяме за древни символи, съхранени във времето, пространството и в научното знание.

В първия юлски ден на „лето 2023-то“ един подобен момент за общуване с миналото бе инициативата на НЧ „Пробуда“ – село Калипетрово, за провеждане на един своеобразен мост между поколенията и между различни населени места в Североизточна България и оттатък Дунава – чак почти до румънската столица. Става дума за проявата „От раклата на баба“, в основата на която бе дефиле на стари народни носии, представящи традиции на старите добруджанци и на техни събратя от Калипетрово, Проф. Иширково, Алеково, Васил Левски, Аспарухово, Добрина, Петров дол, Провадия и други населени места, включително от Румъния – село Бранещ (близо е до Букурещ и е населено с преселци от България преди повече от 200 години), както и на хърцои от подунавието.

Събитието без аналог, предвид роднинските връзки на селото домакин – Калипетрово, с всички останали изброени населени места, бе подкрепено от община Силистра, Общински съвет, гр. Силистра, „Органик Ленд Корпорейшън“, „Агро-Николови“, „Агра-2000“, Църковно настоятелство при Православен храм „Св. ВМЧК Димитрий“ – с. Калипетрово, Сашо Папазов (механа „Добруджанска къща“ – домакин на събитието), Петър Шиков. Музикален домакин бе оркестър „Еделвайс“ с ръководител Валентин Сарафов със солисти Недка Симеонова, Валентин Димитров и Кристиана Еникова, а гост музиканти бяха Чавдар Тодоров и гъдуларят ветеран Христо Сарафов. Областният управител инж. Николай Неделчев отправи поздравителен адрес до участниците в дефилето, както и до неговите организатори. На живо поздрави към присъстващите поднесоха д-р Мария Димитрова от името на ОбС Силистра, Мария Недялкова от името на община Силистра и кметът на село Калипетрово Никола Узунов.

На финала на проявата в своето кратко изявление специалният гост на дефилето – етнологът д-р Йордан Касабов, чиито изследвания за шиковското население са били много ценни при подготовката на представянето на носиите, приветства единственото по рода си събитие в Североизточна България. Той заяви, че тази форма показва приликите и разликите между представителите на подетнографската група „шиковци“ – тя е част от голямата група „полянци“, прадедите на някои от които идват от различните части на Тракия през съртовете на Провадия и т.н.

Етнологът, който е автор на няколко книги на етнографска тематика, включително на поредната – „Милостта на времето“, припомни, че някога българинът е бил не само естет в направата на своите всекидневни и празнични дрехи, но е бил и прагматичен. Така в миналото по носията или по елементи от нея (цветове, кройка, изображения – геометрични и растителни, както и по отделни украшения) можело да се съди кой от кой род е или дори от кое населено място, какво е социалното му положение, дори е личало и имотното му състояние. В този смисъл понякога само една китка на калпака на момъка или на забрадката на жената е била достатъчна за сигнал за подходящо поведение, съблюдаващо общественото приличие.

Неговата колежка Милена Драгнева – етнограф в Исторически музей – град Провадия, се включи със свой разказ за носиите от своя край, припомняйки за връзката му с калипетровци от времето на различните войни между Руската и Османската империи. Тогава – в края на XVIII и през XIX век, на няколко пъти бежанци християни от изконните български земи са тръгвали за Бесарабия, но пътьом, отивайки натам или в обратна посока, са се спирали край плодородните земи около р. Дунав, където са се установявали, давайки живот на множество днешни селища. Някои от тях във вече не така близкото минало са били големи и знакови в Крайдунавска Добруджа чрез икономическия си потенциал и със заслугите си в културно отношение.

Благодарност за провеждането на своеобразния празник на духа и на непреходното нематериално културно наследство заслужиха и участвалите в него самодейци – представители на калипетровското читалище в лицето на Фолклорна група „Калипетрово“, Група за автентичен фолкор „Калипетра“, Гребенските групи на коледарите и кукерите, както и Танцов състав „От извора на Калипетрово“. Не на последно място – качеството на събитието бе осигурено и от водещата Ирена Владимирова – библиотекар в НЧ „Пробуда“, която като истински етнолог представи всяка от носиите. Някои от тях са на повече от един век – век и половина, съхранени по най-достоен начин от наследниците на онези славни добруджанци, които са ги създали преди толкова време с много любов – за момински чеиз, за делник и празник, за посрещане на гости, както и за представяне в обществото.

През последните години подобни дефилета неведнъж прави фолклористката и педагожка Калина Михайлова от село Шуменци – в България и в Румъния, както и еднократно в Брюксел през 2015 г. Само през последните 2-3 месеца към света се отвори и алианската общност в област Силистра чрез уредените изложби от читалищата в село Брадвари, община Силистра, и село Преславци, община Тутракан. Увеличава се и броят на читалищата в областта, където има уредени етно кътове, представящи местни традиции, народни носии, предмети от бита, музикални и други инструменти. Впрочем, подобен забалежителен кът има и калипетровската „Добруджанска къща“.

Автор: Йордан Георгиев

Изпращайте ваши снимки и информация на [email protected]



viber

Върни се горе