Писателката Неда Антонова гостува в ЕГ с творческо ателие

Писателката Неда Антонова се срещна с ученици от Езикова гимназия, пишещи ученици, изкушени от литературата и творчеството. Срещата бе замислена като ателие на тема “Младостта на националните ни герои”. Нямаше готови рецепти и сухи съвети за това как се строят световете в един роман. Учениците бяха провокирани да станат съавтори в история, силуетът на която авторката чертаеше на момента. Нагледен урок за това как се развива въображението на пишещия даде г-жа Антонова, като изправяше на крака сцена след сцена от ненаписан въображаем роман, докосваше сюжетните нишки, изчакваше да пламне огън при допира им и избираше накъде да поеме. Ученици от 9, 10 и 11 клас “гледаха” как работи въображението на твореца. Помислиха и над свои идеи…и остана едно обещание тази среща да има продължение в умовете и главите на учениците, като премислят сюжета на историята и си въобразят достатъчно детайли по нея, за да стане тя истинска.

Срещу себе си гимназистите имаха майстор, който владее изкуството да дава сърце и душа на исторически събития и исторически личности чрез словото. Г-жа Неда Антонова, автор на книгата “Неговата любима”, разказа за великата балада между Ботев и Венета. Разказа я не само като писател, не и само като историк, който е проучвал фактите, а като човек, който е трябвало да проумее защо Венета, “необразованата Венета”, не най-красивата и не най-умната, защо Тя остава като “неговата любима” в историята и в книгата на г-жа Антонова. Разказа тази балада като човек, който се опитва да разбере другите, историята, големите чрез тяхната любов. Защото “какъвто е човек в любовта – такъв е в живота”. Слушаха притихнали учениците за избора на Ботев, за раздялата с малката Иванка – за последните мигове до люлката, за новината за смъртта на Нейния любим и за последното желание на Неговата любима – да отиде при “своя Ристю”. Да отиде в Рая, където той вече е заел мястото си.

Има такива мигове – в живота, в класната стая, в които докрай не осмисляш какво се случва. Слушаш и знаеш, че в това има и още нещо, но то няма да се яви сега и тук. Ще се яви след класната стая или след училище. В часовете авторите са повече текстове…Потребността да са хора, уязвими хора, със страхове и колебания – тази потребност носят със себе си съвременните ученици, без да знаят даже, че я носят. И когато майстори на словото като Неда Антонова явяват от плът и кръв историческите личности като хора -тишина и смут изпълват стаята. Съзнаваме, че и Те, “първите след Бога”, са замесени от нашето тесто. Само че страданието е това, което слага звезди на челата им. “Не се страхувайте да страдате” – това пожела писателката на раздяла. И не даде време на учениците да преглътнат това пожелание. Това беше то – последното камъче, което авторката хвърли в езерото на въображението. Ще се реят кръговете на вълните и един ден, когато стигнат брега, ще поиска ученикът да извика мислите си с думи. И това ще е истинското писане, ценното – това, което трябва да вземе връх в българското училище, това, което уважаваме, подкрепяме, провокираме и целим в Езикова гимназия. То не налива точки в критериите за изпити. Но те прави повече човек. Защото докато търсиш думите за Тях, ще намериш думите за себе си…

Изпращайте ваши снимки и информация на [email protected]

facebook Присъединете се към нашата Facebook група за новини от Силистра и региона.