Психотерапевтът Даниела Стоянова говори пред Общинското радио в Силистра

„Синхронът около мен идва от синхронът в мен. Това пак е в резултат на дългогодишна работа в мен самата и след това от богатия опит с хората, които идват при мен. Там процесът е двустранен. Аз давам, но и те ми дават много. Като опит в работата, като идеи, патология и т.н. Позитивизмът човек трябва да гради вътре в себе си Когато изградиш този душевен баланс и синхрон в теб самия, тогава около теб също е позитивно“. Това каза Общинско радио-Силистра по повод 7 април, световен ден на здравето и здравния работник, психотерапевтът Даниела Стоянова.

„Българинът не се е научил да се грижи за здравето си за съжаление, защото сравнително от скоро това е процес в България. Ако на запад имат традиции в това отношение, особено грижата за психичното здраве. Тук в България все още не е установена такава традиция. Да, придобиха малко по-голям опит хората. Получиха малко повече информация за това колко е важно психичното здраве, но все още българина не е научен да се грижи за себе си. Все още не може да разбере, че има връзка между психичното здраве и тялото ни.“, допълни Стоянова.

„Телесните, соматичните проблеми влияят на нашата психика. Процесът е двустранен и ако ние се научим да се научим правилно да се грижим за психичното си здраве и за телесното си здраве, тогава можем да работим и в посока на този вътрешен баланс, който ни дава чувството за свобода и съответно предполага успехите ни“, каза психотерапевтът.

По думите на Стоянова човек много бързо може да потъне в тъгата си. „Границата е много тънка между тъгата, ситуативно. Задържането на това чувство и влизането в тревожно депресивен епизод. Много е тънка границата. За съжаление последните години, много хора влизат в такива епизоди. Не е случайно. И липсата на тези традиции, за грижата за нас самите, опита, себепознанието, което при българина не е развито все още“, обясни Стоянова.

Тя сподели, че тревожно-депресивните състояния се увеличават. Особено последните години, провокацията и на ковид, войната между Украйна и Русия. Всичко това са неща, които влияят малко или много на хората, защото чувството за несигурност, стои винаги. „Човек не знае какво ще се случи утре. Инфлация, други провокации, повече са негативни новини и хората се объркват и тревожат за всичко това“, каза Стоянова.

„Чувството за конфиденциалност е задължително в нашата работа. Няма как да си позволя да разкриват дори кой идва в моя кабинет. Това е въпрос на лично желание хората да споделят. Кой идва при мен, аз не споделям дори и с най-близките си хора. Това за мен е изградено като категорично правило. Имам правила и принципи, които спазвам строго и не си позволявам да излизам от тях, още повече че все пак работя в един малък град, една малка общност, където повечето хора се познават. Аз за всички тези двадесет години, които работя, ако си позволявах да разкрия дори и за един човек нещо е ясно, че нямаше как да работя. Задължително е да се пази тази конфиденциалност“, подчерта Стоянова.

„Затова и в кабинета съм направила такава организация, че от едната врата се влиза, с чакалня е, от друга врата се излиза. Ако случайно хората се засекат, да не се виждат. Това също е свързано с идеята ми за конфиденциалността. Гледам си работа и не се интересувам от работа на колеги, освен, ако не се случи да имаме общ случай или някой да ме потърси да консултира за нещо. Иначе винаги съм открита към колеги. Когато и да са ме потърсили за нещо, винаги съм откликвала.

„Надали някой може да се похвали със стопроцентова успешност в излекуването на душата. Но, за моя радост, голяма част от хората, които са идвали при мен, сме си свършили работата и те са доволни. За мен стимулът, мотивацията ми да работя са точно завършените ми случаи, т. е хората, с които сме постигнали това, което тях ще ги направи доволни и щастливи“, каза Стоянова.
„Хора, които не са били убедени, че това е техният начин да се справят с проблемите си, след известно време се връщат вече убедени. Може би са имали нуждата да придобият някакъв друг опит. И имат това право. Работя с хора, които вече са убедени, че това е техният начин да се справят с проблемите си. Няма как човек да започне психотерапевтичната си работа, защото тя е процес. Тя не е за два петъка работа без да е убеден, че е това е неговото нещо да се справи със себе си“, допълни психотерапевтът.

Относно финансите на българина, Стоянова сподели, че на този етап не са проблем, особено в Силистра. „В по-големите градове, естествено таксите са много по-високи. Може би двойно по-високи, от колкото тук, но аз се съобразявам с доходите на хората в нашия край. И не мога да сложа тарифа каквато бих взела в София например или в Пловдив, дори във Варна. Няма как“, уточни Стоянова.
„За моя радост имам много случаи в които, те просто се обаждат да благодарят. И с много част от хората, с които съм работила, дори от началото на моята практика, все още поддържаме връзка.

Честитим си празници. С някои от тях сме станали приятели, което е нормално след като сме приключили работата си. За мен е добре, защото следя тяхното развитие. Какъв е ефектът от моята работа. Това също ме стимулира, защото голяма част от тези хора, промениха живота си тотално след терапевтичната работа. Това ме радва! Сега поддържат едно ниво, което за тях е удовлетворяващо“, каза Стоянова.

„Повече хора, с които работя не са били на медикаментозно лечение, но съответно има и такива хора, които са. Има случаи и ситуации, в които няма как без медикаменти човек да се справи. Защото при много силни страхове, много високо ниво на тревожност, хората правят мисловни блокажи. Те не са готови да се отпуснат и да разговарят нормално за проблемите си. Имат виксаж, който ги блокира. Там медикаментът си върши работата. Да се отпусне нервната система, да се създаде условие този човек да излезе от фиксажите, за да може спокойно да говори за проблемите си и съответно да е една добра терапевтична работа. Много зависи от случаите и състоянието на човека. Не съм категорично против медикаментите естествено, но те да се прилагат само когато има нужда. А не на сляпо. Давай има такива симптоми, веднага се изписват медикаменти, което не е добре“, сподели Стоянова.

По думите й за в бъдеще ще се увеличават депресивните състояния.

„В интерес на истината всеки един от нас е уникален и с уникален генетичен код. Няма как едно нещо или една формула или едно правило да важи за всички хора. Нещата са много индивидуални. Аз в моята практика, за толкова години не съм имала двама човека, които да си приличат. Там е спецификата на тази работа. Въобще работата с психиката. Тя е уникална. Тя е много индивидуална и лична. Формулата за щастие намира всеки един за себе си. Ако имаше формула може би нямаше да има такъв тип проблеми при хората. Всеки си изработва сам формулата.

За мен е важно, моя живот и моите потребности. Това не е егоизъм, а това е чувство за самосъхранение. Когато моите потребности са задоволени, аз от там нататък имам ресурсите и възможността да се раздавам, т.е да помагам на всички останали. Не стои в дефицит, и това е може би една от важните формули, за да живеем добре“, каза в заключение Даниела Стоянова.

Изпращайте ваши снимки и информация на [email protected]

facebook Присъединете се към нашата Facebook група за новини от Силистра и региона.