Град Силистра, в противовес на стратегическото си значение в миналото, понастоящем е в периферията на страната не само като географско разположение, а и на събитията като цяло. Независимо от това има дни, в които се струпват по няколко с разнообразно съдържание, които са значими и заслужават нашето внимание. Един от тези дни бе 23 март 2023 г., когато в рамките на няколко часа се подредиха три различни един от друг културни епизода. Открита бе забележителна графична изложба на Тулуз Лотрек – един от най-известните художници в периода на постимпресионизма, представен с графични листи – притежание на семейство Кесаури, чието присъствие чрез техни колекции започва да става традиция в Художествена галерия Силистра.
Малко по-късно факт на сцената в салона на Драматичен театър – Силистра стана отдавна непровеждан в подобен мащаб благотворителен концерт на Ансамбъл „Ритъм“ с гл. худ. р-л Росен Атанасов, който е към създадено през 1966 г. НЧ „Св. св. Кирил и Методий“. При това осъществен с участието на приятели на читалището в лицето на Музикална студия „ДО РЕ МИ“ и на „Балет Б2“. Събраните средства са за довършителни ремонтни дейности на читалищната база, която е единствена по рода си в кв. Гагарин, включваща освен репетиционни зали, още и библиотека, кът за тенис на маса и няколко самодейни състава – от деца през подрастващи до представители на самодейци от т.нар. Трета възраст.
Траен спомен от този богат на събития ден ще остави със сигурност и незабравимата вечер в ресторант „Ривърсайд“, преминала с участието на специалния гост шеф Севда Димитрова от София. Пред „отбрано общество“ тя представи с помощта на своя екип 5-степенно авторско меню, превърнало се в наслада за всички сетива и вкусови рецептори.
Вечерта премина в партньорство с Винарска крафт изба „Пинк пеликан“ – Силистра, от чието име 5 различни вина обяви за дегустация пред почитателите й Боян Боев. Заедно с брат си Марио те държат едноименен бар-магазин на бул. Македония, който е единствен по рода си в крайдунавския град, а и в област Силистра.
В своето предисловие шеф Димитрова заяви на присъстващите, че най-важното е усещането на храната, включително с познатия в подобни случаи „послевкус“. И особено когато предложеното е провокация, предизвикваща рядко изпитвани емоции по гурме-повод. „Готвачът представя себе си, своята чувствителност и художественост чрез представените от него ястия“, каза гостенката с име, означаващо „любов“. Тя посъветва силистренци да имат идея при ходенето за ресторант с нагласа като за преживяване, а не само защото „не ми се готви вкъщи“ и затова отивам на заведение.
Според нея всичко това е свързано с изисквания към съответното посетено място, включително е редно да се задават въпроси на сервитьора, за да се знае как е подготвена храната, какво съдържа, и съответно какво да очакваме от нея. „Обикновено ресторантьорите мислят, че хората са им длъжни, а истината е в обратното“, научиха дошлите на празничната вечер. И още: „Ако утре се сетите за тази вечер, значи съм си свършила работата“. В нейния края, след като реализацията на менюто бе свършен факт, Севда Димитрова лично мина по масите, за да провери кой от посетителите какви впечатления има от „хапката“ до десерта.
На какви чудесии се радваха силистренци, приели поканата да участват във въпросната вечер в навечерието на големия християнски празник Благовещение? Началото бе с „Целувка в Прованс“ (равиоли от цвекло, пълнени с крем от карамелизиран червен лук; печено цвекло в тесто, мус от козе сирене, гел-джинджифил). Продължението бе с още две предястия: едното бе наречено „Обича ме, не ме обича“ – става дума за „пастет от гъши дроб, гел от манго и бриош (бел.-универсален френски хляб с лек и сладък, невероятно богат вкус), а другото – „Калмари“ (пържени с пикантна глазура с кимчи и мирин – съответно продукти от корейската и от японската кухненски традиции; бадемово пюре, портокалов релиш – хранителен продукт подправка, с кориандър и чили).
В центъра на менюто бе ястието „Френско петле“ (става дума за балотин, т.е. пилешко обезкостено пълнено горно бутче, тартар от горски гъби, крем от пащърнак и целина, трюфел, сос с мариновани сушени смокини, печени лешници“). Разбира се, накъде без десерт – без Негово Величество чизкейка (в случая – сирене „Бри“, лешников пралин – сладкарски продукт, състоящ се главно от раздробенa карамелизирана захар и ядки, най-често бадем; в добавка – маслени бисквитки).
Както става ясно, предвид и някои термини при описанието на менюто, тази специална вечеря имаше и образователен характер. Но както обикновено се получава – човек научава впоследствие какво точно е имал на трапезата, защото за момента за него е било по-важно да усети самата храна като вид, мирис и съдържание. Почти като при далекоизточните императори в миналото, които за различните си сетива са имали на всяко ядене по 120 различни гозби, за да бъдат доволни от поредното задоволяване на глада.
Естествено, трябва за всяко специално ядене и също така необикновено питие, а, както знаем, „Във виното е истината!“ – така било е в древността, но нищо не се е променило и до наши дни. Какво предложи „Пинк пеликан“, носител на 26 медала от престижни винарии само за няколко години, при това и с призове от чужбина: бяло вино от червено грозде по възстановена стара добруджанска рецепта; вездесъщата „Тамянка“ – типичен балкански сорт с необикновен аромат; червено вино „Марселан“ – рядък български сорт с плодов, лек и нетръпчив вкус, при това с малко танин, и накрая – розе „Пино ноар“ с плодово усещане и със завъртят в унеса на захарния памук вкус – истински комплимент в завършека на вечерта.
До среща в следващата с подобен характер, когато и където да се случи, защото си заслужава отделеното време и цената! Още повече, когато е в съчетание с галещата ухото българска и чуждоезична музика, осигурена от Център за Музика и изкуства „Мегатон“!
Изпращайте ваши снимки и информация на [email protected]
facebook Присъединете се към нашата Facebook група за новини от Силистра и региона.
