В най-официалната зала на община Дулово бе проведена дългоочаквана и необикновена по съдържание духовна вечер, посветена на двама известни и надарени добруджанци – народни певци, но и творци – автори на книги. „За песните на моята душа“ е първа книга на родената в село Ведрина в Приморска Добруджа Галина Дурмушлийска, но с живот, преминал през Добрич – най-големия град на българската Добруджа, по-нататък и през „ниската земя“ Нидерландия още докато беше Холандия, за да намери своето място в Балкана, заживявайки в град Котел преди 18 години.
Книгата „Разпалени въглени“ е поредна в творческата биография на Добрин Добрев, родом от крайграничното добруджанско село Росица, но с творчески път, започнал в град Добрич, преминал през София, за да представя от дузина години българщината в Кипър чрез създадения от него Български културен център „Възраждане“.
Не са много срещите, в които по неизвестна стойностна рецепта от само себе си се омесват думи и песни. Дуловската в дъждовната януарска вечер бе една от тях, за да остане незабравима и с участието на акордеониста Цветан Донев, когото пък животът също е пращал да влиза в ролята на мост между култури – в неговия случай при събратята ни от Бесарабия и Таврия, на които да преподава българска музика. И в двата литературни момента става дума не само за мемоарна литература, но и за съдбовни житейски срещи, макар че личният живот присъства в тях и особено в книгата на Дурмушлийска. За Добрев звездният час е певчески конкурс през 1986 г., когато е забелязан от великата добруджанска певица Верка Сидерова, за да продължи 12-13 години да живее в нейния дом и под нейното крило.
За Галина, където и да е била по света, Добруджа (според нея това е „най-хубавото и най-богато място“) е била неизменна лична спътница, включително и в сънищата, като спомен за „жита и макове, цъфнали през пролетта“. Някак афористично прозвуча признанието й, че цял живот „разтваря себе си“ в написано в тетрадки (вече цял куфар), а книгата си представя като разказ за своите песни (кой коя песен й е подарил, за какво се пее в нея и как я е променяла, за да звучи по нов начин). Знаменателно е и посланието й: „Нищо не съм изпяла, без да премине през мен“, както и пожеланието „българите да останем горди и щастливи хора“. От споделеното ще запомним и фразата „в песните ми не се пее за смърт и клетви“.
„Добруджанци сме от някъде“, отбеляза певицата, напомняйки на публиката, включваща доста момчета и момичета в тийнейджърска възраст, че в българската част на Добруджа добруджанци са „местни и преселци“. Но и дори предците на тукашните са…преселени от други краища. За себе си казва, че прародителите й са от Лозенградско, следователно са тракийци, но тя се чувства добруджанка. С особено чувство на благодарност спомена баба си, от която е научила много житейски уроци, още повече, след като е получила изключително внимание, като първо във фамилията момиче на фона на шестима братя, сред които и нейният баща
Книгата на Галина Дурмушлийска, към която има и специален диск с песни, е представяна вече на няколко места в страната, но издадените във вид на обща книга в силистренска печатница „разпалени въглени“ на Добрин Добрев е сборник, съдържащ „Спомени. Разкази. Публицистика“, получи в Дулово своя прощъпулник. В него читателят ще намери виртуална среща с велики българи, като Стоянка Мутафова, Радой Ралин, Калинка Згурова и Галина Дурмушлийска, разбира се.
И не на последно място – Верка Сидерова – личност колос в българската песенна съкровищница, една жена, знаеща 6 езика, превърнала се в меценат за самия Добрев, включително и със спомена, че още в началото му предлага да прочете…Достоевски. Стана дума и за неговия старт в творческия му път – някогашните вестници „Средношколско знаме“ и „Пулс“, както и за наградата „Владимир Башев“, на която е носител. В потока на речта на госта участниците в творческата вечер научиха и за неговото разочарование от работата му в Министерство на културата, което се превръща в повод преди 12 години да замине за Кипър, където оттогава насам живее и твори.
В рамките на разговора бе отворена и темата за различната душевност на отделните нации – примерно на нидерландците, сред които десетина години е живяла Дурмушлийска, учейки ги на български народни песни (бел.-създаденият от нея хор „Росица“ преди няколко години гостува в Силистра с настоящия си диригент). Както и на кипърците, за които Добрев твърди, че са много близо до нас, българите. Вероятно и по тази причина хиляди наши сънародници намират там препитание и форми на изява. И все пак, и според двамата – в България се ражда музиката, но нашата душевност се чете различно зад граница. Бих казал извън контекста, че това е валидно все повече и у нас, съдейки по предавания по иначе ненашенски по собственост телевизии.
Всъщност едно добро познанство, превърнато в трайно приятелство с педагожката от Дулово Йовка Вълчева, която в продължение на две десетилетия живее и работи в островната страна, доведе в добруджанския град двамата певци, за да се срещнат със своите почитатели. Събитието е подпомогнато, както му се полага, от община Дулово, представено в него от заместник-кмета Доротея Тотева. А често в живота се казва, че няма случайни неща: тя се оказа ученичка на Дурмушлийска в прогимназиалното училище.
От името на общината двамата гости получиха заслужени подаръци и цветя, както и от областния управител инж. Николай Неделчев – специални поздравителни адреси, както и ефектни цветни аранжировки. Сред гостите, участници в творческата вечер, бяха и представители на Смесен хор „Седянка“ – емблематичен представител на хоровото пеене в Крайдунавска Добруджа, надяващ се да бъде осъществен дългоочакваният 13-и Събор на хоровете, предвиден за края на м. април 2023 година.
Изпращайте ваши снимки и информация на [email protected]
facebook Присъединете се към нашата Facebook група за новини от Дулово и региона.
