Килимът и чергата – тъкана приказка за рода и семейството

По таваните в българските къщи по времето на Възраждането често е имало дърворезба иq както следва да се очаква, там най-често е било изобразявано слънцето. А земята в дома това е подът и той се застила с тъканото слово – килим или черга. За първи път тази съществена част от екстериора се появява в Древна Персия. В превод от фарси думата „килим“ означава „грубо одеяло“. Най-често се прави от вълна, но се срещат и килими, тъкани от памук, лен, коприна, коноп, юта или изкуствени влакна. Изработва се на ръка на вертикални или хоризонтални станове. Формата на килимите почти винаги е правоъгълна, което се определя от често късата ширина на тъкачния стан, но се срещат квадратни и кръгли.

Чергата е вид килим, зработен от по-евтини материали, но шарките й са на ивици и са по-обикновени. Като правило е по-тясна и по-дълга от килима. Килим обаче не се тъче просто така. Така твърди баба Еленка от село Зорница, Бургаско. „Килим се прави за стая. Един е за одаята с огнището, сега хол му казват, където се събира семейството, друг е за спалнята на стопаните, трети – за младите, с пъстри черги са постилани вътрешните стълби, за да е красиво и да се ходи на меко. Това дава топлинка, а тя е най-важното за всеки дом“.

Две са известните килимарски школи у нас – Чипровската и Котелската. Специфичното за котленския килим е това, че композицията му е изпълнена чрез шахматно повтаряне на един и същи мотив. Освен това той е и с две напълно идентични лица: едното лице е за първите 100 години, а другото – за после. Чипровските килими са винаги само от памук и вълна ръчно изработени на вертикален стан, боядисвани с естествени багрила. Там се срещаме с Дървото на живота (Живото дърво). В него са втъкани и небесните птици – тези пратеници към Бога за сбъдване на съкровените ни молитви. Орнаментиката на по-старите чипровски килими е с древен произход. Тя е силно геометризирана – изградена е от триъгълници, ромбове и други геометрични знаци.

Същественото при българския килим са символите в неговата орнаментика. Жива и разбираема в по-стари времена, сега тя е напълно непозната за повечето хора. Един от самобитните български творци – скулпторът, иконописец, писател и поет Спас Мавров, ни запознава с богатата гама на семейните и родови символи в българското народно приложно изкуство. Според него една от най-често срещаните теми и особено добре прокарвана в килимарството и шевицата е тази за семейството, за плодовитостта и благоденствието на рода.

Известните символи в българските килими са Маказ, Голям маказ (сватба), Канатица, Голяма канатица, Велика канатица, Бабица, Голяма бабица и Велика бабица (клонеста). Маказ – знак и за мъжкото и женското начало, означава годеж и символът визуално насочва към това възприятие. Допирането на върховете на двата триъгълника показва съприкосновение, взаимопроникване и семантично е свързано с продължаването на рода. Когато двата триъгълника са допрени откъм широката си страна, това означава сродство. Маказът е основен символ в родното килимарство и е градивен елемент на почти всички останали знаци. Така има Двоен маказ в няколко разновидности, Пресечен маказ, Двоен маказ със свещница, Двоен пресечен маказ и др.

Големият маказ е символ на съпружеството, на бащата и майката като основата за продължението на рода, и означава сватба. Двата триъгълника са проникнати един в друг и обозначават вече реализирания годеж. При Канатицата основната част на знака Сватба или Голям маказ е представен с два малки триъгълника от двете страни на основното тяло на маказа, тоест заложеното в Маказа и Големия маказ вече е реализирано – създаден е нов живот. Орнаментно това е изразено чрез добавянето на два малки триъгълника към Големия маказ. Малките триъгълници са два, но те символизират не толкова броя и половата определеност на децата, колкото тяхното присъствие вече в семейството.

Голямата канатица символизира рода. Там малките триъгълници, композирани до Големия маказ, са четири – по два от двете му страни, и това на езика на символиката в българския килим означава, че първото поколение вече има свои деца и че родът се разраства. Орнаментът обозначава обаче не само плодовитостта, но и благоденствието на рода във времето и неговото естествено разрастване.

Великата канатица символизира народа, племето. Там малките триъгълници са по три от всяка от страните на Големия маказ и показват наличието вече на кръвно свързана група от хора, образуваща по-голямата общност – племето, народа, нацията. Сродството се илюстрира с два триъгълника, долепени един до друг по широката си страна и образуващи ромб. Този ромб е и в основата на символа Бабица. Неговата визуална семантика ни показва сродените семейства, членовете на рода. Към ромба за сродство вече има в средата и два малки триъгълника от двете му страни, но за разлика от Канатицата, обърнати с острия си връх навън.

Голямата бабица или сродените родове се предават като към Бабицата се добавят по един триъгълник от двете страни на ромба. Сродените племена пък в българския килим са визуализирани чрез шест триъгълника, ситуирани симетрично, като в средата се образува празен ромб или такъв, наполовина запълнен с по-малък ромб. В този знак символиката нараства значително. Ромбът в средата означава половото тайнство на сродството, тоест сродяване на родове, а после и племената. Това са част от знаците в българското приложно изкуство – килимарството, с което с голяма любов и въображение се занимавали български жени. А втъканата в тях символика се е предавала от поколение на поколение.

Йордан Георгиев

https://jordansilistra.blogspot.com/2022/12/blog-post_85.htmlКилимът и чергата – тъкана приказка за рода и…

Posted by Jordan Georgiev on Wednesday, December 28, 2022

Изпращайте ваши снимки и информация на [email protected]



viber

Върни се горе