„Като в албума на баба!“ – извика някой, докато учениците от 10 клас разглеждаха стария черен албум с белите снимки в Йовковата къща в Добрич. Под всяка снимка грижливо бяха изписани мястото и датата.
Учениците от Езикова гимназия „Пейо Яворов“ – гр.Силистра също поставиха снимка в албума, който събира преживяванията им в училище. И под него написаха: „В Йовковия дом, 20 октомври, 2022. На официалната корица на албума пише: „Национална програма, модул “Културните институции като образователна среда“.
В рамките на програмата двата десети класа на ЕГ посетиха в Добрич местата, които се докосват до живота на Йовков. Но официалните корици не правят албумите. Затова, след като разгледаха дома, в който се е венчал и живял Йовков, след като слушаха разказа за живота му, те седнаха да обсъдят какво видяха и какво почувстваха.
Семпли и просторни са стаите в старите къщи – само най-необходимото е в тях, за да се отвори място за човека, за хората, които ги заселват със себе си. Маса, умивалник, легло, кандило. А е като в храм. Мисълта, че до тях се е докосвал певецът на Добруджа, че е гледал през ей този прозорец редиците войници, отиващи на фронта – мисълта само те кара да се чувстваш особено. Бели стени, сини цветя, Хаджи Димитър и Раковски на стената. „Усетихме човешката ръка, белила, шарила, подреждала – споделиха учениците – не е като в нашите домове, където друг някой нарежда по последна мода.“ „Странни“ – нарекоха стаите десетокласниците – докато опитваха да си представят как се живее в тях и колко малка и празна трябва да е една стая, за да е достатъчно голяма да побере Човеците на Йовковата вселена.
А в двора ги посрещна Люцкан с кошницата и с бялата си хризантема. И темата за войната стои до него, свила колена до кладенеца на двора, до улицата, откъдето са минавали Рачо Самсара, Кръстьо Касапина и Люцкан, за да „изгорят в червените пламъци на войната“. И в стаите стои Тя, с хладния си дъх, в стаите, попили сякаш от вълненията на автора за това как брат брата убива. Затова ли са толкова хладно-строго-тържествени? Заселихме ги с нашите вълнения, мисли, възклицания. Имаше място за тях. Имаше място и за сериозни философски разговори. Кой е Ницше и кой е Свръхчовекът – с тези разговори по темата учениците направиха първите стъпки към Индже и към следващата ни среща – в Жеравна, когато ще говорят за разказа и за човешко-нечовешкото в него.
И така сложиха нашата снимка в албума, свързан с Йовков. Пъстра снимка. В черно-белия Йовков албум, каквито са повечето албуми на миналото. Едно е да го гледаш от учебника в час, друго е да го видиш – такова, истинско – каквото е било. С черното и бялото на миналото. Но е пъстра снимката. Позлатиха есенния ден с усмивките си. Научиха нови неща. Почувстваха нови неща. Бяха по-близо до автора, отколкото може да бъдат след много изчетени страници за него в учебника.
Автор на текста: Грациела Солакова – старши учител по български език и литература
Изпращайте ваши снимки и информация на [email protected]
facebook Присъединете се към нашата Facebook група за новини от Силистра и региона.
