В навечерието на тазгодишния празник на град Тутракан под формата на спектакъл премина откриването на етнографска изложба на тема „От корените към бъдещето“. В залите на Галерия „Жельо Тачев“ в партньорство с Историческия музей и общината тя бе представена от своята инициаторка – педагожката Калина Михайлова от с. Шуменци, за която проявата е поредна, включително след няколко в Чужбина – Белгия и Румъния. Изложбата е своеобразен поклон пред майсторството на добруджанската от старите времена, превърнало се в безценно наследство, съхранявано в 13 ракли в домашния музей на семейство Михайлови – презвитера Калина и отец Михаил.
Във връзка с позаните женски носии, месали и възглавници етнологът д-р Йордан Касабов заяви пред представители на медиите: „Изложбата на Калина Михайлова е възстановка на нашето „Аз“: това е българското, зададено в нашето битие, в съдбата ни на народ. В автентичните носии, които тя ни представя, виждаме цялата палитра от багри на старинна основа и на естествени бои, взети от природата (полето и земята майка), и характерни за Северна Добруджа до южната й част. Акцент са уникални елементи, каквито са престилките, чорапите, кърленки и др. Показано бе и т.нар. качулато, забраждане, познато на старото местно подунайско равнинно население, наричано „гребенци“/„илийци“, от което намираме наследници до делтата на р. Дунав.
В някаква степен днешното събитие е парад на вечната българска даденост, включително с типичната за българите „геометрия“ в изображенията, които виждаме в шевиците по престилки, ръкави на ризи, тъкани и пр. Това е нашата азбука, която трябва да се научим отново да четем и да я показваме на всички. По отношение на наименованията „по добруджански“ на различните багри (бел.-неофициално става дума за над 30, повече по темата на адрес: https://jordansilistra.blogspot.com/2020/01/30.html) диалектният носител дава тяхното начало. Някои от цветовете – джангариено (синьозелено – морско синьо), например, са придатък само за Северна Добруджа.
Отделно за севернодобруджанци, както ги знаем още като преселци, при тях е отличим еднопафтеният колан („кованец“), наричан още „рахтен“, създаден с метални елементи специално за носията на младата булка. Слага го след разбулването и е на нея до раждането на първото й дете. За разлика от Балкана и районите на Македония, Шоплука и Родопите в Добруджа не е прието показно да се носят пафти.
Трябва да отбележим и друг момент – това са даровете на булката, сред които украшение като „аския“, както и включително монети (пари). Важен е майчиният дар (това е булчинската лична собственост, след като момата мине под венчило). Заедно с даровете от свекър и свекърва омъжената жена пази безпрекословно за бъдещите поколения, както и за най-трудни житейски случаи. В това отношение севернодобруджанци са пазители на стари български традиции.
Ако нещо не трябва да забравяме, защото това е пословично, а именно: българите сме „геометричен народ“, защото това е нашата същност. Геометрия намираме в шарката, във везбата, в бродерията – тя е видима само при носията както на българката (жената), така и в облеклото при българина (мъжа). Какво виждаме: ромбове, кръгове, квадрати и др., като всяко нещо има свое значение. Трябва да знаем, че квадратът е знакът на земята, ромбът – на Богинята майка (респективно на младото създаване, т.е. на семейството).
При цветовете: зеленият е на земята, черният – на моженето, на развитието на плода и на семейството и т.н. Отделно обяснение заслужават мандалите, елбетиците и пр. Изследванията при българите показват, че при нас, българите, в сравнение с другите християнски страни, е запазено на еднаква нога паралелно и езичеството. Още древните българи са ходели неистово на църква след покръстването, но по коланите си са имали амулети, геометрични образи, които според вярванията ни предпазват от злини“.
Изпращайте ваши снимки и информация на [email protected]
facebook Присъединете се към нашата Facebook група за новини от Тутракан и региона.
