В днешно време за мнозина колекционерската страст е отживелица, защото, видите ли, интернет е незаменим, тъй като на един клик разстояние в компютъра са едновременно библиотеката и книжарницата, пътеводителят и музеят, виртуалният албум и телефонът заедно с камерата за запис. И всичко останало, разбира се. По-възрастните, а и по-младите, у които любопитството към света за живота преди тях не е изтрито като излишен файл, знаят, че е незаменимо като преживяване да пипнеш с ръце нещо старо, разказващо истории и събуждащо спомени за хора и събития.
В Регионална библиотека „Партений Павлович“ Силистра предстои да стане актуална семпла на пръв поглед, но необикновена по съдържание и внушения изложба, наречена „Ретро 3 в 1 – в името на спомена“ (нейното откриване е предвидено на 10 август 2022 г. от 17 ч.). Тя показва значки с разнообразно съдържание, някои от които са на по повече от пет десетилетия, мини календарчета от същия отрязък от време, както и образци на покани за театрални спектакли от преди 30-40 години, свързани с тогавашния репертоар на Силистренския драматичен и куклен театри.
Събирани са от трима наши съграждани: Татяна Тихчева – дългогодишен секретар на Окръжен съвет Силистра, впоследствие юрист в Силистра и Дулово, от журналиста Йордан Георгиев и от дългогодишната специалистка в сферата на земеделието Нина Димитрова. Представена е и малка част от архива на Драматично-куклен театър Силистра, който миналата година заради пандемията не успя да чества 150-ата годишнина на театралното дело в крайдунавския град, и настоящото участие в изложбата е само прелюдия към нещо по-голямо, предвидено за близките месеци.
С тази изложба нейните автори казват на всички, които ще я посетят, че и в миналото е имало хора, посветили своя труд на обекти – държави и градове, на събития и, естествено, на личности, организации и институции, защото те са двигателят на случващото се в обществото. За да има съхранено знание и познание за хора, юбилеи, стандарти и отличия, които остават във времето, независимо че историята затрупва всичко предишно, с увереността как някой след нас разбутва пряспата, за да изкара на повърхността стария темел на живота.
Бърз преглед на значките – различни по размер, форма, начин на окачване и пр. особености, придобивани от посещения в над 10 страни: Русия, Украйна, Полша, Чехия, Словакия, Узбекистан, Виетнам, ГДР, Румъния, Унгария, Латвия и др. (сред представените не малко са и тези от България, разбира се). Предвид периода – от 60-те години до началото на демократичните промени през 1990 г., е обяснимо защо са основно от т.нар. някога социалистически страни.
Те напомнят за общуване чрез политически партии (КПСС, БЗНС, СДС, ДПС) и техните младежки последователи (ВЛКСМ, ДКМС), за изложби и прегледи – технически и културни, както също за състезания у нас – на любителско и на професионално равнище, в редки случаи и на олимпиади („Москва 80“). И това е разбираемо, защото става дума за пропаганда, но и за информираност, от каквато е имало необходимост тогавашното общество.
По-младият посетител ще научи, че някога е било гордост да носиш значка за членство в една или друга организация, за постижение в някоя житейска сфера (престижни са били в онези години звания като „Ударник“, „Отличник“, „Носител на орден или на медал“ и пр.). Хората в пенсионна възраст ще си припомнят участия в партийни конгреси и в политически форуми на регионално и на национално нива.
В съзнанието им ще изплуват ликовете на лидери на световни политически тежнения, влияли на разбиранията на цели поколения в продължение на десетки години. У някои това ще предизвика умиление, у други смесени чувства, че са били последователи на нещо, което впоследствие е отречено от масовото разбиране за обществен строеж, заменено с „друго“, което тепърва очаква оценката на историята.
Хубавото на подобни изложби е, че човек има възможност да посети страна или град (Силистра и Дулово са редом, примерно до Москва и Владивосток, до Дрезден, както и до световно известни столици; до населени места – побратими от ГДР, Румъния, Унгария; от нашенските Разград, Русе, Благоевград, Плевен, Батак, Плиска и др.), в които не е бил или си е пожелавал отново да бъде там, където му е било интересно и е срещал добронамерени за общуване хора. Всеки от разгледалите изложбата може да извърви пътя в мисълта си до върхове на планини като „Руен“, „Вихрен“, „Перелик“, „Мусала“ и др., на който не се е качвал или от които има спомени.
Идеолозите на световния комунизъм Маркс и Ленин, Георги Димитров и Димитър Благоев не ги броим, защото дълго време конюнктурата го е изисквала да блестят на нечий ревер. За мнозина обаче е било израз и на гордост, че с бодри крачки са вървели след тях с надеждата, че животът непременно ще става по-хубав, при това за всички, и най-важното – в обозримото бъдеще.
Прави впечатление, че в предишни години със значки са уважавани юбилеи на големи предприятия и изложби в областта на техниката, както и на спортни клубове и организации. Как иначе човек би си спомнил, че преди много години на ревера си е закачвал ликовете, примерно, на естрадната прима Лили Иванова и на легендарния сръбски актьор Гойко Митич – главен герой в индиански филми, произведени в Германската демократична република.
Отделно в частта на календарчетата в прослава са били футболни отбори (от София: „Левски“, „Славия“, „ЦСКА“ и „Локомотив“, също „Берое“ Стара Загора и др., както и любими в онези години футболисти (примерно, Борислав Михайлов – един от героите от САЩ 1994 г). И особено звездите ни в художествената гимнастика през 80-те години (Илияна Раева, Лили Игнатова, Анелия Раленкова). Не са били забравени елитни борци и лекоатлети (Иванка Христова и Христо Марков – олимпийски шампиони, Йорданка Донкова – световна рекордьорка), кануисти (Николай Бухалов и Любомир Любенов – олимпийски шампиони), щангисти (Янко Русев), Петър Попантгелов – скиор, и десетки други. Световното първенство по футбол през 1878 г. също е сред уважените с календарче, показващо световната купа.
За всички тях през годините, когато са били на върха на спортната си кариера, сме стискали палци да побеждават, представяйки България по най-достоен начин. Защото отколе спортът и културата – особено в сферата на народното творчество, са били и в някаква степен си остават и днес непреходна визитна картичка на страната ни по света.
Организациите „Спорт ТОТО“ и „Лотария“ са основни изразители на преклонението на народа пред най-добрите ни спортисти, като това е не само поклон пред тях, но и реклама на една структура, призвана да подпомага българския спорт чрез лептата на обикновените хора – участници в „играта“ за прогнози и за хазартна сполука, благодарение на пръста на съдбата.
В раздела за календари прави впечатление как с годините личности, включително кандидати за кметове, както и собственици на фирми се рекламират по този елегантен начин – с ефекти на хартиен носител, в които име, лого и номер на телефон са достатъчни, за да стигнат до интереса на много хора. Не са оставени назад и топ-звезди на диско и популярната музика, включително от чужбина.
Намек за скромни възможности в сферата на полиграфията са черно-бели календари, но за добро впечатление изработени върху лъскав материал, останал неподражаем във времето със своето излъчване. Не са били много придирчиви в някои случаи авторите на календари, спирайки се на обикновена хартия – в онези години технологично не винаги е било възможно да се постигне резултат, който да удивлява.
Хората тогава обаче не са имали непременната претенция и за тях е било важно да притежават екземпляр, свързан с (не)преходен любимец в някоя област на живота, за да съчетават полезното – информацията, и приятното – изображението на знакова фигура (личност или отбор).
Любопитно и полезно занимание е да разлисти човек покани за театри от преди няколко десетилетия, когато са били в обръщение по линия на Драматично-куклен театър Силистра, включително и на неговите предшественици: Драматичен театър „Сава Доброплодни“ и Куклен театър Силистра (да припомним, че драмата и куклите са едно цяло от преди 25 години след обединение през 1997 г.). От запазените екземпляри става ясно, че в повечето случаи някога пиесите са били придружавани и със специални книжки, представящи с текст и снимки постановката и изпълнителите на ролите.
Самите покани са облечени в обвивка с логото на театъра. Има съхранени и афиши – покани, някои от които са цветни. Прави впечатление, че „Български пощи“ са позволявали определени покани да бъдат изпращани като картички само със залепена марка, която на практика е защипвала двете страни на поканата. Така са си обменяли покани впрочем театрите от цялата страна, личи от намерените свидетелства за подобни форми на общуване от цялата страна.
Мило звучат и послания на различни театрални дейци в специални послания до тогавашните силистренски театрали, включително до директора Емил Кьостебеков, в чието време през 1996 г. бе чествана 55-ата година на професионалния театър в града, на която бе посветен и албум
Уникална и красива по своему в няколко различни вида – по-луксозен и по-обикновен, е покана за „Бал на артистите“ от 1990 г. по повод 27 март – Международен на театъра, както и нейна посестрима за бенефис на актрисата Дора Бозева.
Изложбата „Ретро 3 в 1 – в името на спомена“ е една възможност в години, когато по различни причини бяха забавени оборотите на събитийността в световен мащаб, както и общуването в обществото, да се върнем в съзнанието си назад във времето, когато стремежът да бъдем на гребена на вълната беше част от дневния ред на почти всеки човек. С надеждата да дойде период, в който ще събудим чувството си на привързаност към хора и действия, благодарение на които усещаме, че сме живи и се здрависваме по поводи, създадени за всеки от нас.
Изпращайте ваши снимки и информация на [email protected]
facebook Присъединете се към нашата Facebook група за новини от Силистра и региона.
