Г-н Костадинов, каква е взаимовръзката между демографията и икономиката и какво е демографското състояние в Силистра?
Изключително тежката демографска криза е най-сериозното предизвикателство, пред което е изправена страната ни в дългосрочен план. Към настоящия момент, можем да говорим дори за демографска катастрофа.
Демографските тенденции, най-общо, са намаляване населението, ниска раждаемост, застаряване, концентрация на населението в големите агломерации и нарушаване на неговата структура, задълбочаване на регионалните демографски различия, както и специфичните за страните в демографски преход по-високи нива на смъртност и интензивна външна миграция. По ниво на смъртност България води черната статистика на Европа. Стряскащи по този показател са цифрите за Северозападна България.
В нея има общини, чиято обща смъртност достига стойностите на региони от Африка и Азия, поразени от тежки болестни пандемии или намиращи се във военни конфликти, с остър дефицит на младо и трудоспособно население.
Друг район в тежка демографска криза е Северният централен, в който влиза и Силистра. И тук негативните демографски тенденции се задълбочават. Средната гъстота на населението в Силистренска област напр. е под 42 души на кв.км (при средна за страната около 67, 5 %) от които повечето застаряващи, а с такъв оскъден човешки ресурс подобряването на икономическите показатели е невъзможно. Населението на областта намалява със скорост два пъти по-голяма от средната за страната, задълбочава се негативната тенденция в прираста. 803 деца са се родили за 2020 г. в област Силистра, 2302 лица са починали. Намалява населението в трудоспособна възраст. Ограничаването на достъпа до здравни услуги, недостатъчните финансови ресурси и принудително налаганите самоограничения в потреблението на здравни услуги по икономически причини съдействат за високи нива на заболеваемостта, на общата и детска смъртност, за намаляването на продължителността на живота, влошават качеството на живота на населението и препятстват демографското му развитие, а всичко това удря здраво по икономиката и влошава икономическите показатели.
Защото именно човешкият фактор е водещ, имайки предвид, че демографското развитие е тясно свързано с икономическото развитие. Човешкият капитал с неговите количествени и качествени характеристики може да осуети или ускори развитието на дадена територия.
Тъй като икономиката е основа на всичко останало, а тя е невъзможна без наличието на работна сила, без човешки капитал, главна цел пред нас е преодоляването на демографската криза. Там където няма хора, няма нищо, а в България има области с безвъзвратно висок интензитет на депопулация, като Ловеч, Видин, Кюстендил и Габрово. Сред областите със силен интензитет на депопулация е Силистра.
Демографската криза, липсата на човешки ресурс, означава липса на пазар, свиване на бизнеса, безработица, ниски доходи, ниско потребление, нисък БВП, още повече свиване бизнеса и така се въртим в спирала надолу към дъното.
За да подобрим демографските показатели, трябва да подобрим икономическите, а за да подобрим икономическите -трябва да повишим демографските. Това е предизвикателство, което изисква адекватни и спешни политически решения и ние от БСП имаме законодателни предложения в тази посока.
Как предишното управление се отнасяше към демографския проблем?
Предишното управление не показа, че разбира трагедията на демографската катастрофа и Стратегията за демографско развитие си остана просто хартия по чекмеджетата из министерствата. Демографският проблем има сложна мултифакторна етиология и очевидно, управленският потенциал на ГЕРБ не беше на висотата на тази сложност. Недооценена беше първостепенната роля на човешкия фактор, не просто като икономически ресурс, а като залог за оцеляването ни като нация. Страхувам се, че обратното броене е започнало и ако сега не го спрем, последствията ще бъдат немислими. Сухите цифри в данните на НСИ и множество изследвания илюстрират математически една ужасна картина, а часовникът тиктака и времето ни за реакция е ограничено. Демографските, както и икономическите процеси са силно инерционни и ние трябва да действаме днес, за да видим резултатите най-малко 10-20 години напред в бъдещето.
Не смятам да ви заливам със статистики, защото всеки може да ги намери в интернет, а да ви дам някои примери за причинно-следствените връзки в икономиката и демографията, както и мерките които могат да бъдат взети за подобряване на показателите и предотвратяване на обезлюдяването, което е особено осезаемо в селските райони.
Докато в западните райони на ЕС, поради смесената си структура от малки, средни и големи стопанства, концентрация на площи не се наблюдава, в източните региони е точно обратното. Оформил се е огромен дисбаланс в анатомията на земеделските стопанства, като тези с голям обем и капацитет са по-малко на брой, но държащи огромния брой активи и получаващи основния дял на финансиране, а малките стопанства са много, но с по-малко възможности и капацитет за развитие и получаващи незначително по размер финансиране.
Осъществяването на селскостопанската дейност на малките стопанства има важна социална функция, като не позволява обезлюдяване на селските и отдалечени райони, а води до запазване на отрасъла и селскостопанската дейност в региона. Те са демографският гръбнак на тези райони, освен, че са важен културен феномен, запазващ селскостопанската практика, бита и традициите ни от поколение на поколение. За съжаление, този гръбнак е пречупен поради липсата на пари, а от там e и загубата на конкурентноспособност.
Диспропорциите във финансирането водят до много фалити на малки стопанства и съответно – обезлюдяване на селата и демографски срив на селските райони.
Пречките пред малките стопанства са много, като започнем от недостига на финансиране и неизпълнимите условия по кредитите на банките, минем през липсата на иновации и административен капацитет вследствие малкото средства, невъзможността да бъдат изпълнени някои задължителни изисквания за стандартизация, а от там и загуба на конкурентноспособността, и стигнем до повишената динамика на фалитите вследствие на тази финансова слабост. Много и различни фактори се наслагват, вследствие липсата на адекватни политики, и резултатът е ниската икономическа активност поради липса на инвестиции, безработица, ниски доходи, емиграция, обезлюдяване на селата и така омагьосаният кръг се затваря. Всичко това е валидно и за нашия регион.
Каква е инвестиционната активност в Силистра и какво ще предприемете, за да я подобрите?
Силистра е сред областите с най-ниска инвестиционна активност и най-нисък принос към БВП в страната. Тя е на последно място по БВП на глава от населението (около 7000 лв) двойно по-ниско от средното за България. Преките чуждестранни инвестиции са около 10 пъти по-ниски от средните. Няма значими полезни изкопаеми, нито много големи предприятия. Работната сила застарява, заетостта намалява, увеличава се безработицата. Тук негативните процеси валидни за цяла България са изкристализирали особено ясно. Обезлюдяването и разрухата са видни и с просто око. От многолюдната в близкото минало Силистра са останали трийсетина хиляди души. Намалява делът на индустрията, свиват се промишлеността, животновъдството, като цяло се влошава качеството на живот в областта.
Много е лесно да се каже, че ще търсим инвеститори, които да решат проблемите със заетостта и доходите, но какви са условията за инвестиции тук и може ли реално да се инвестира? Оказва се, че законодателят не се е погрижил да улесни инвестициите, а напротив – проявил е пълна незаинтересованост към потенциалните инвеститори. Не само към чуждите, но и към своите, защото възможно най-сигурните инвестиции могат да дойдат от българите в чужбина. Разбира се, ако държавата прояви загриженост и ги подкрепи в тяхното предприемачество. Това, обаче, не се случва и ще ви дам пример. Ако едно семейство, което в чужбина се препитава от селско стопанство, реши да се върне и да инвестира спестените пари във фамилна ферма, която да произвежда малки количества храни за директни доставки, бързо ще открие, че е практически невъзможно да наеме земя, защото големите арендатори владеят огромни землища с феодални размери. И този проблем не може да бъде решен без намесата на държавата, която трябва да създаде ДПФ, който да бъде предлаган на желаещи да създадат малки семейни стопанства, произвеждащи не суровини, а храни.
Незабавно трябва да бъде прекратена и несправедливостта във финансирането на тези малки стопанства.
Друг пример. Ако семейство, което работи в чужбина, има доброто намерение да се върне и да инвестира в туризъм по река Дунав, с изненада ще установи, че държавата няма никакво намерение да му помага в това начинание, напротив- тя ще му пречи и ще го обезкуражава по всякакъв начин, обяснявайки му как тази инвестиция не може да се случи. И това е така, защото река Дунав все още се възприема от нея като граница, а не като икономическа територия, безценен природен ресурс и източник на просперитет. За да се промени това възприятие е необходимо създаването на специален закон за река Дунав и нейното крайбрежие, който да насърчи инвестициите и да оползотвори пълния потенциал на реката.
От историята знаем, че всички древни цивилизации са възниквали и процъфтявали покрай реки – Нил, Тигър, Ефрат, а хилядолетия след тях ние не можем да осъзнаем богатството, което ни предлага река Дунав.
В предложените сто мерки БСП предвижда актуализиране законодателството в областта на туризма, а река Дунав е и безценен туристически ресурс, освен всичко останало.
Какви мерки ще предприеме БСП за подобряване на демографските показатели и стопанската инициатива.
Всяка държава има три компонента- народ, територия и власт, като на първо място стои народът. Хората са най-ценният ресурс и тяхното запазване и благоденствие трябва да са първостепенни задачи на всяко управление. Ако няма хора-няма икономика, ако няма икономика- няма хора, затова икономическите и демографските мерки вървят ръка за ръка. В последните години бизнесът страда от липса на работна ръка като цяло, не само квалифицираната, и това също е резултат и от негативните демографски процеси.
В програмата на БСП са заложени мерки, както за краткосрочното подпомагане на малкия бизнес по време на ковид кризата, така и дългосрочни мерки за подобряване на бизнес климата в страната. Предложени са и начини за преодоляване липсата на квалифицирана работна ръка.
Разбира се, всички мерки са безсмислени при липсата на човешки капитал и затова БСП насърчава естествения прираст, като предвижда семейно подоходно облагане.
С 550 лв за всяко дете ще се намалява данъчната основа на единия работещ родител. 6500 лв еднократна помощ за второ и трето дете, безплатни лекарства за деца до 14 години, намаляване на ДДС за основни храни, нулев данък върху доходите от труд за лица до 26 години и други мерки за справяне със социалните неравенства и бедността са заложени в нашата програма.
Разбира се, демографският срив не може да бъде преборен само с финансови помощи и облекчения. Младите семейства имат нужда от сигурност и благоприятни условия за отглеждане на своите деца, а това включва и борба с престъпността, повишаване на доходите, помощ при закупуване на жилища, развита инфраструктура, достъпно и качествено здравеопазване и образование и много други.
Напълно осъзнавам недостатъчността на нашите мерки, но проблеми трупани и еволюирали с години не могат да бъдат решени нито за сто, нито за хиляда дни. Важно е да положим основите на една насочена към нуждите на хората политика. Защо им е на тях държава, ако тя обслужва интересите на шепа олигарси и нехае за оцеляването на мнозинството? Такава държава може само да подклажда нихилистични и анархистични настроения.
Никое правителство не може да се похвали с успехи, ако по време на неговото управление не само няма подобрение на демографските показатели, а дори има влошаване. Всяка година в България високата смъртност води до намаляването й с хора колкото един средно голям град и това е плашеща статистика. Налице са и драстични териториални дисбаланси и един от районите със сериозно застрашено демографско бъдеще е и нашият. Ако тенденциите се запазят до 2040 г. хората в трудоспособна възраст ще намалеят с близо 30 % и ще бъдат около 65,8 % от населението.Това ще породи лавина от сериозни проблеми.
Ако, обаче, желаем да излезем от този кръг на задълбочаваща се до необратимост демографска криза и драстични териториални демографски и социално-икономически дисбаланси, ние имаме нужда от смяна на философията за развитие на държавата.
Хубавата новина е, че има светлина в тунела и пред нас са примерите на държави като Финландия, Норвегия, Естония, Ирландия и други, които са се намирали дори в по-тежки демографски кризи, но днес са водещи по много демографски и социално-икономически показатели. Постигнали са това именно чрез смяна на философията си за развитие.
В България процесите все още са обратими, но за да постигнем положителна промяна във времето, имаме нужда от правилната визия и политики, базирани на нашия потенциал и традиции, както и на примери на държави със сходни условия, успели да преодолеят демографските си кризи. Ако това не се случи, картината през 2050 ще е отчайваща – повече от една трета население в пенсионна възраст, с над един милион души ромско население, от което над 80 % неграмотно, обширни обезлюдени райони.
Такъв район, застрашен от пълна депопулация и е Северният централен, към който спада и Силистра.
Възможни са различни мерки и решения за преодоляване на демографската криза в различните райони. За Северния централен това могат да бъдат: изграждане на привлекателни за чуждестранни инвестиции икономически зони, използвайки евтината транспортна артерия река Дунав, трансгранично сътрудничество с румънските общини от другата страна на реката, развитие на малки, но модерни ферми, кланици и мандри в биоживотновъдството, обвързване на образованието с бизнеса, развитие на туризма и пълноценно експлоатиране на културно-историческото наследство и разнообразните туристически ресурси на целия регион, инвестиции и данъчни облекчения в зеленчукопроизводството и овощарството, в развитие на малък и среден бизнес в хранително-вкусовата промишленост, създаване на специален държавен фонд за подкрепа на start up компании на млади хора, разкриващи качествени работни места и много други. И както казах по-рано, изработване на Закон за река Дунав, който ще насърчи инвестициите и пълното оползотворяване потенциала на реката, както и създаване на ДПФ подпомагащ малките селски стопанства за производство на храни, не на суровини, и по-доброто им финансиране.
Област Силистра има неотключен потенциал, който трябва да се разработи, за да оцелее този красив район. Ако подходим с правилната визия, България ще я има. В качеството ми на народен представител ще инициирам законодателни решения и малки стъпки, с които да излезем от голямото блато на постгерберска България.
КУПУВАНЕТО И ПРОДАВАНЕТО НА ГЛАСОВЕ Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ!
Изпращайте ваши снимки и информация на [email protected]
facebook Присъединете се към нашата Facebook група за новини от Силистра и региона.
