Известна е библейската максима, че никой не е пророк в родното си място. Може би, защото трябва да приемем изначално как някой, когото познаваме добре в минало време в едно или друго качество, след време ни се явява с различна от предишната представа за него. През своя живот човек извървява дълъг път и благодарение на много житейски обстоятелства е възможно да натрупа знание и да придобие опит, за да се представи години по-късно отново в свойска среда, но в светлина, която има малко или нищо общо с миналото.
От 1990 г. насам стотици хиляди и дори милиони българи – сред тях и добруджанци, потърсиха извън пределите на страната своите късмет и щастие. Така те избраха или бяха провокирани да излязат от принудителната изолация, продължила десетилетия. В повечето случаи този бе начинът да намерят препитание, както и по-добри възможности за развитие на децата си.
За успехите на мнозина никога няма да научим от първо лице, независимо от постигнатото „някъде там“, защото се приютиха смирено в хралупата на нелекия си емигрантски живот. Освен ако не се похвалят във Фейсбук или пред роднини, които да разкажат за тях с елемент на гордост, изненада или завист.
На пръстите на двете си ръце можем да изброим силистренците (добруджанците), живеещи в други градове или в чужбина, завърнали се през последните години в родния си град, за да ни разкажат за себе си във фокуса на новото си битие. Още по-малко си идват с цел да предложат на вниманието на съученици, родственици и приятели свой творчески продукт – било то книга, картина, научен труд или друг „предмет на дейност“, учудил света.
Споменавам на прима виста от последните няколко години: офицерът от запаса Атанас Сивков, психоаналитикът Огнян Димов, историкът изследовател Валентин Събков, представили свои книги в родния си град, някои художници, музикантът Теодосий Спасов, оперният певец Христо Сарафов, певците от фамилия Пееви, както и някои поп певци от младото поколение.
Възпитаникът на ТМТ „Владимир Комаров“ Силистра Димитър Русков, впоследствие завършил хуманитарна специалност в Софийския университет, където защитава след години и докторска дисертация, влезе в графата на изключенията от правилото, споменато по-горе. На 16 август 2021 година в поредния жежък летен ден бе представянето на романа му, написан на български език със заглавие „На 4 метра под водата“.
Издател е Мусагена ООД, редактори са Георги Бърдаров и Наталия Манчева, а автор на дизайна на корицата с нидерландски архитектурни и природни мотиви е Петко Манчев. Регионална библиотека „Партений Павлович“ стана партньор в представянето на книгата – благороден жест като към колега, работещ в Амстердамската библиотека – една от най-големите в Европа.
Защо един електротехник се ориентира към хуманитарна наука, каквото е библиотекарството и информационните технологии? Отговорът е много обикновен – защото иска да работи с хора, а не с машини. В случая с потребители на услуги в библиотеки, които са все повече огромни културни домове, по думите на Русков, в страна като Нидерландия, където живее и работи от двадесетина години. Друга е темата дали това харесва на поколението, родено далеко преди новия век, когато трайно и безвъзвратно навлязоха в нашия бит електронните новости и подчинените на тях форми на общуване.
Срещата с госта – библиотекар, но вече и с прощъпулник като писател, даде отговори на много въпроси, сред които и как бъдещата му съпруга (нидерландката Сандра), с която се запознаваш в интернет, му става близка, включително и заради интереса й към българския фолклор. За да градят обща съдба с всички произтичащи обстоятелства и интернационални различия.
За тях – от личен опит и от външни наблюдения, и за нея – любовта, която вече не познава граници, религии и народностни условности, става дума в романа. Защото тя е един от пътищата към щастието, което може да се окаже възможно, но по-често се случва да се стигне до житейски кръстопът, предвид някои социокултурни разминавания. Както ще стане ясно, когато се проследи животът на разказвача бай Йордан и на тримата главни герои (нашенски момчета, между които Младен е пример на успял емигрант). Някои от тях преодоляват болката по изоставената родина, въпреки че, както каза Русков, тя остава – намалява, но не изчезва.
Той отговори и на незададения въпрос „Защо написах тази книга?“, а именно: „Емигрантското чувство е вечна тема, свързана с интеграцията на чуждо място (там, където не си очакван и канен), на което посветих и дисертационния си труд“. И допълва, че част от неговото интегриране е участие в програма за чужденци, посветена на точно този задължителен за всеки емигрант момент. Част от него е усвояването на езика, опознаването на местната култура и на другите характеристики на начина живот, за да бъде намерен универсален път към успеха, в повечето случаи чрез промяна на собствената ти досегашна житейска философия.
Така в книгата влиза на 50% личната история на автора, а останалото са случки на други хора, както и проявата на фантазия при създаване на литературна творба, вписваща се в жанра на романа. За него създателят му казва, че е имал алтернативни заглавия, сред които „Автобусът на надеждата“ и „При Странджата“ (нещо като съвременен хъшовски вариант, но в условията на една от най-либералните страни в Западна Европа).
Бил е убеден обаче от носителя на европейска награда за литература Бърдаров, като редактор на книгата, да се ориентира към нещо по-нидерландско, в случая подсказващо за държава (дом на представители на 180 националности), намираща се… цели 4 метра под морското равнище.
В една или друга степен представянето на книгата се превърна в монолог с признания и в разговор за емигрантската участ, водещ до прозрения от рода на: „Интересно е да се живее в странство, но не е лесно в първите години…“, „Ако две религии спят на една и съща възглавница, дяволът е винаги между тях“ (нидерландска поговорка), „Написването на книга е интересна игра – трудна и забавна, но е сериозно литературно приключение“.
Любопитна подробност с елемент на новина, родена в Силистра: актьорът Димитър Селенски, който някога бе в трупата на Драматичен театър Силистра, а сега работи на свободна практика в Пловдив, е споделил пред д-р Русков, че ще направи моноспектакъл по неговия роман, с надеждата да бъде показан и в крайдунавския град. За да видим на сцена как емигрантът бяга два пъти по-бързо от местните си конкуренти, участващи в състезанието за по-добро място в живота.
По мое скромно мнение от книгата би станал и прелюбопитен филм: в него има любов (недовършена между българина Богомил и родената в Нидерландия туркиня Елиф, трудна обич и съжителство между българин – зъболекаря Младен, и наркоманизираната нидерландка Миранда), има екшън – с българско участие, разбира се (в него лошият е Светлин Страшников, който е забъркан в престъпни деяния, и друг – добър, отговорен, смел и раздаващ се – моят фаворит сред героите на книгата – разказвачът бай Йордан), има купони (партита, приятелски разпивки, рождени дни и сватби), има смях и сълзи, веселие и драми, действието се развива в Нидерландия (Амстердам, Утрехт и др.) и в България (при това на много места – в столицата, Варна, Бургас, Созопол, Несебър, планините). Има герои, на които симпатизираш и други, които те дразнят с поведението си и с отношението си към хората и към света.
И още въпроси са намерили своите отговори във вариантите на автора: как с цената на компромиси е възможно да победиш себе си, издигайки се в най-добрия случай в служебната йерархия или достигайки емигранската нирвана – пълното, съзнателно и полезно за твоето съществуване приспособяване към средата, в която съдбата е избрала да живееш – в случая Нидерландия. Рецептата на Русков: усвояване на езика на съответната държава, както и да положиш усилия да разбереш местната култура и да я уважаваш. При това без проява на фалшиво отношение, но и без да губиш най-ценното от своята си култура. По личния спомен на библиотекаря и писател Русков – в първите години като емигрант имаш усещане за себепредателство, но после осъзнаваш, че не е страшно да придобиеш вид на „нов човек“.
На финала на срещата с водещ Красимира Няголова интегрираният в Нидерландия силистренец получи поздравления от Регионална библиотека, от община Силистра и от Центъра за продължаващо обучение при Филиал Силистра на Русенския университет, гарнирани със съответните подаръци, както и от много от участвалите в своеобразната сказка познати и приятели. Би трябвало със себе си да отнесе и няколко паметни листа на вездесъщия хартиен носител, посветени на различни теми: силистренската музикална традиция, 80-годишнината от Крайовския договор, българските места в Букурещ и писания за други тукашни светини с непреходно историческо и културно значение.
Накратко за финал: авторът д-р Димитър Русков е направил успешен опит да влезе в теми, които стават все по-актуални и гледните точки към тях никога няма да са само от един ъгъл, защото политическите, народопсихологическите и религиозни погледи са различни; при по-дълбоко взиране литературоведите биха проявили порфесионална деформация, за да намерят и посочат слабостите в творбата, но в случая по-важното е обикновеният читател да открие интересното и полезното за себе си, за да формира инвидуално впечатление за силистренеца, дръзнал да навлезе в дълбоките води на емигрантските тегоби.
Изпращайте ваши снимки и информация на [email protected]
facebook Присъединете се към нашата Facebook група за новини от Силистра и региона.
