Забележителни резултати от разкопките в древния град Залдапа в днешна Добруджа

Проф. дин Георги Атанасов от Регионален исторически музей Силистра: „Големият римо-византийски град Залдапа ни прие сдържано на 5 юли, но ни изпрати с „ръкопляскане” на 24 юли. Респектиращи резултати постигна българо-френско-канадският екип с участие на доц. Ал. Миланова, доц. Доминик Моро, д-р Й. Валериев, проф. Елио Хобдари, д-р Бр. Мбарек и др. (съдействие на кмета и зам.-кмета на общ. Крушари).

Работата на екипа продължи 3 седмици. Открит е очакваният от екипа баптистерий (бел. ред.-в раннохристиянската архитектура това е кръщелня – помещение в църквата или в пристройка към нея, където в първите векове от признаването на християнството като официална религия и в средновековието се извършва ритуалът на свето кръщение на възрастни).

Той е източно от катедралната базилика на епископа на Залдапа от VІ в. и се оказва изключително рядка като архитектура четириконхална /четирилистна/ църква с притвор – шестата църква в Залпада.

Само ще обърна внимание, че през раннохристиянската епоха в огромните граници на Римската империя са регистрирани не повече от десетина подобни храмове, но на север от Балкана – нито една. Не по-малко впечатляващ е мраморът – около 400 големи фрагмента от 4 квадрата 5х5м – дело главно на константинополски ателиета. „Върхът на сладоледа” е изцяло запазената платформа на амвона – епископската катедра, тежащ над 2 т, както и олтарните прегради, колоните капителите и пр.

Мозаечните пана ги оставаме за следващите сезони, когато – дай Боже, получим и държавно финансиране, защото тази година работихме единствено със средства, осигурени от френска и от канадска страна, както и по логистика от община Крушари.

Буквално в края на разкопките проучихме връзката на тунела към водохранилището в подстъпите към крепостта със западната крепостта стена – той преминава през нея и „влиза” в атриума (бел. ред. – отворено дворно пространство, разположено в централната част на древноримското жилище) на базилика № 2 . На този фон поетичната ми хипотеза, че на даден етап водохранилището е трансформирано в аязмо за светена вода, продължава своя живот. Повече – да се надяваме, догодина. Само едно ни липсваше – поради санитарните ограничения заради пандемията не можа да присъства на терена известният специалист по раннохристиянска археология проф. Никола Бодри“.

По публикация в интернет – www.independent.academia.edu: Георги Атанасов е роден в гр. Алфатар, Силистренско, 1957 г. През 1975 г. завършва Техникум по строителство и архитектура в гр. Русе. През 1982 г. се дипломира в Историческия Факултет на ВТУ “Св. св. Кирил иМетодий”. От 1983 г. до днес е археолог в Регионален исторически музей Силистра. През 1997 г. преминава двумесечна специализация по християнска археология и християнско изкуство в Париж и в Бордо във Франция.

Изследванията на проф. Атанасов са в области, като средновековна и късноантична археология и история, османистика, християнско изкуство, християнска археология и история, етнология, инсигнии на средновековните български владетели, скални манастири в България и на Балканите, паметници на античния и средновековен Дръстър, демографски процеси в Източна България през VІ-ХVІІІ в., историческа география на Добруджа, култ към св. Георги Победоносец през средновековието раннохристиянски мъченици в Добруджа, църковна организация през античността и средновековието в Северна България и Добруджа, Добруджанско деспотство и др.

Изпращайте ваши снимки и информация на [email protected]



viber

Върни се горе