Туристическа разходка с дъх на лято от резервата в Сребърна до река Дунав

Туристическо дружество „Дочо Михайлов“ с председател Виолета Атанасова проведе поредната си проява, този път на територията на резерват „Сребърна“, който е част от едноименния биосферен парк – един от 4-те по рода си в България от общо 17 в Европа.

Началото, както му се полага, е в уникалния Природо-научен музей, който е от 1974 г. и предлага осъвременена експозиция, представяща българското „Елдорадо на блатните птици“, забелязано от пътешественика Феликс Каниц още през 19 в. и описано преди повече от сто години от географа проф. Анастас Иширков.

По традиция – кратка сказка от екскурзоводката Яна Райнова, за да стане ясно, че тази година звездата на резервата – къдроглавият пеликан, както и братовчед му – розовият пеликан, ведно с други прелетни птици, вече не са част от обитателите на езерото, защото за отлетели „на юг“.

Сравнително рано са ни лишили от присъствието си, но за сметка на това са долетели още през м. декември миналата година, за да създадат поколение, което да обучат и заедно да си отидат в „топлите страни“. На практика за тях биологичното лято е свършило, а то обикновено започва на 2 май, когато температурата е поне 15 градуса.

За компенсация на отсъстващите звезди на блатото – прожекция на най-новия филм за резервата, представян на гостите на музея отскоро – от преди месец. Кадрите са чудесна възможност за виртуално запознанство с всичко що лети над водата и гнезди в растителността на езерото. Включително ятото от красиви бели лебеди, които живеят своя си живот извън ареала на другите птици.

Туристическата проява продължи с поход до р. Дунав, но, може би за съжаление, не по истинската екопътека, защото растителността е буйна по нея, а по шосето, което след няколко километра води до импровизирано рибарско селище и до втората по големина река в Европа.

„Едната от четирите реки, които изтичат от райския извор – Фисон в нашето Писание, е наречена Истър от гърците, Данувий от римляните, Дунав от готите (Δουναβιν). Фисон… преминава край Етиопия и Индия, гдето я наричат Ганг. Гърците я именуват Истър и Инд, илирите и рипианите, които живеят край нея – Дануви, а готите – Дунавтис.

От горния цитат може да се извади заключението, че Инд и Ганг са всъщност една и съща река, която е и Истър и Дунав. Забележително е, че готите наричат Дунав точно така, както го наричат и българите – едно от многото доказателства за това, че готи и българи са един и същ народ“ (текстът е от Фейсбук и е по повод книгата на д-р Николай Тодоров- Бесараба „Балканските корени на българския народ“).

Фотосесия край реката, осъществена от фотографката Николинка Николова. Свободен разговор за близък остров – един от общо 62 в българската част на реката. Пътьом на връщане – сливобер за разкваска в юлската жега. За финал – малка беседа от Светлин Анчев на тема „здраве“ – как да си правим профилактиката без химия, дори и да ни струва малко повече от някои всекидневни разходи…, щом е за доброто ни настроение.

Разбира се, на изпроводяк – последните винаги импровизират, глътка студена вода от ремонтирана сребърска чешма – обект за фото сесия на лазарски и други народни обичаи, свързани с водата. И китка за спомен от характерни за сезона цветя – дамите винаги знаяк как да си тръгват от една проява с туристическа цел – с цвете и с дъх на лято.

Автор: Йордан Георгиев

Изпращайте ваши снимки и информация на [email protected]



viber

Върни се горе