200 години от рождението на възрожденеца Г. С. Раковски – силистренски прочит за неговия принос за българската наука

Времето на ХІХ в.сл.Хр. е периодът на съзряване, възкръсване и ново съзидание по подобие на феникса – оня вечен жив огън, пламък, жива искра за запазване и съхраняване на българското в автентичния му и неподправен вид. Такова, каквото е завещано от древните ни праотци на нас, техните следовници и наследници на познанието, заложено в древния ни ген, официално датиран още преди 6 000 години преди Христа. Сега има много нови открития на извори, съхранена памет, народно творчество, материална и битова култура, поднасящи даровете на името българи, че е арийско и староцивилизационно – първи народи.

След такова встъпление, идва ред да кажем, че тези горни изречения и редове са в подкрепа на името Г. С. Раковски. Голямата българска аудитория познава този именит сънародник преди всичко като революционер, създател на Българската легия, четническото и комитетското движение. В едно кратко резюме ще се постараем да представим Раковски в още по-силна светлина на учен, полиглот, филолог, езиковед, историк, етнолог, етнограф, фолклорист. Нека да допълним към това, че известен най-вече като писател творец със своя „Горски пътниек”.

Г. С. Раковски (1821-1867) по широтата на своите интереси и страстната си любов към Отечеството е на челно място сред плeядата възрожденци. През тридесетте години на ХІХ в. украинският учен Георг Гуца – Юрий Ив. Венелин (1802-1839) като фолклорист и етнограф в писмо до Васил Евстатиев Априлов от 17.09.1837 г. се обръща с молба българите да започнат да събират песни, исторически и етнографски материали, чрез които да запознаят чужденците и света със своето минало и ще ги заинтригуват със своето тежко положение.

Венелин написва една програма за етнографски и фолклорни проучвания, която се състои от пет точки: 1.Да се събират народни песни; 2.Да се събират народни носии, предимно женски, с техните названия; 3. Да се събират различните обреди, съчетани с годишните празници – календарни и семейни; 4. Да се събират обреди в различните възрасти на човешкия живот; 5.Да се събират вярвания и суеверия – вярата във вампири и вещици, в магьосници, в необикновената сила на някои растения, камъни и талисмани.

Тази програма Раковски в своя  „Показалец или ръководство, как да ся изизсквътъ и издирят най-стари черти нашего бития, языка, народопоколения, стараго ни правления, славного на прошествия и проч”(1859) дава пространни опорни точки и позиции за издирвателска и събирателска дейност. Показалецът формира цели 28 пункта със задачи по които да се работи и конкретно във всички направления. Неоценима програма, дала възможност на редица следващи възрожденци до края на ХІХ в. усилно да работят по нея и събират безценни материали по културата на българите.

Раковски смесва в Показалеца задачите на историка, етнографа/етнолог, фолклориста, филолога. Това е обяснимо с желанието му да обхване целокупното минало на народа ни, за да бъде възстановена културата на старите българи. Приносът на Г. С. Раковски за развитието на българската егнография е явен. Показалецът е първото и най-пълно  всестранно етнографско ръководство за събирателска дейност. Етнографските материали и наблюдения на Раковски и днес не са загубили своята стойност на ценен извор за състоянието на народната култура и бит през ХІХ в.

Теориите и хипотезите на Г. С. Раковски трябва да се оценяват спрямо нивото на познанията и науката по времето, когато авторът е писал своя труд. Възгледите си излага заедно с доказателствата за етногенезиса на своя народ и характер на неговата култура. Освен в Показалеца, всички свои анализи, теории и изследвания излага в основните си трудове „Ключ българского языка”(1858), „Българска старина”, Книга І, 1865 г., и в своите съчинения. Показалеца преди това споменахме. Раковски си поставя голямата цел да докаже дълбоката старинност и самобитност на българския народ, на неговия език, бит и култура, и прякото ни древноиндийско потекло.

Съвременната наука до началото на ХХІ в. считаше научните интерпретации при разкриване на смисъла и значението на конкретните факти и явления от народната култура на Раковски за крайност, до произволни, несъстоятелни тълкувания и изводи. Наследството на Раковски в писана и мерена реч се четеше като за нещо, напъхано от официозите на историческата ни наука в т.н. удобни чекмеджета. Първият въпрос е, дали това е вярно и не е ли малко пресилено! Всячески се правеха опити да се тушира колосалният принос на един учен полиглот, знаещ множество живи и мъртви езици. Освен класическите древногръцки, френски, английски, руски, италиански свободно е четял санскрит, иврит, пахлави, авестийски, хинди. Да не пропуснем имперския турски език, а с този език се е подвизавал и като шпионин.

Явно аудиторията е незапозната с мисловните и верски преклонения на Раковски. Той е един от онези изповядващи метемпсихозата – „самостоятелно общуване с Бог, без намесата на опекуни и клирици”. Бил е член на алевийските братства в Котелския край. Поклонник е на мистично-философското суфийско движение и орден по нашите земи. Един Богомил-Масон от наш български формат, не натруфен и припознат.

В своите научни търсения Раковски отделя особено внимание на етнографията и фолклора, както е видно. Той е най яркият и краен представител на романтично-патриотичното течение в нашата етнология и фолклористика, търси научна опора в теоретико-методологическите позиции на митологическата школа. В романтично-патриотичната насоченост на научните му теории прозира влиянието и възгледите на Венелин, Вук Караджич, Я.Грим и др.

При проверка на теориите, фактите, хипотезите на Раковски човек остава изумен от онова което е съумял да проучи и поднесе за времето в своите съчинения. Уви, оказва се, че до и над 90% поднесеното от Раковски се припокрива с истината, а колко време е считано, че „той си ги измисля едни…“. Още като студенти ни предупреждаваха мастити наши учени преподаватели да внимаваме с Раковски и широкото му използване в научното пространство. А се оказа, че, когато се вникне в написаното оставаш изумен и изненадан от широтата на погледа, и прозренията в нашето минало, и точните попадения, базирани на сериозни автори и извори. Защо Раковски е толкова непознат все още в наши дни? Времето изисква Раковски да бъде възвърнат в научното и културното пространство такъв какъвто е, а не такъ     в какъвто го искат силните на деня и глобалистите.

Ако внимателно бъде прочетен Раковски        , горните редове се припокриват с неговите идеи, хипотези, теории, анализи и становища за оня голям мост идващ от индийското пространство през месопотамия, от Памир та чак до Атлантическия океан. Той е онзи, който в онези времена не е съзрял и прозрял изречението, че българите са от Пътя на коприната до Янтарния път. Това ще подкрепим с помощен материал по съчиненията на Раковски.

Раковски сериозно се позовава на научния труд на Амеде Тиери, направил пълен преглед на мненията на античните автори. А.Тиери в своето съчинение за галите упоменава редица келтски племена, в порядъка на които са записани имената на племената „болгиос” и „кимври”. Раковски, позовавайки се и на „Анонимната история от Светогорския манастир за българите” споменава, че „Българите древли носили и името кимбри или кимерии”. Херодот в своята История описва кимерийците като древен народ, той ги свързва и със скитите.

Друг автор е Прокопий Кесарийски, който в своята „История на войните” пише, че кимерийците са древните прадеди на българите. Автори като Константин Каменов стигат в своите анализи и открития, че протобългарите в своя състав включват и шумерите, които той нарича тракокимерийци. В разселванията си кимерийците заемат площи и в Британия, например, Уелс е с такъв корен и днес тяхното знаме-флаг е бяло, отдолу зелено и помежду тях червен дракон-змей. Такъв е гербовият знак и на Аспарух. Това са кимерийците от коляното на братята Болг и Брем в годината от Сътворението на света 4785 = 723 преди Христа. Брем взема земите на запад към Балтийско море и Британските острови, а Болг земите от Карпатите надолу към Средиземно море.

Кимерийците на Брем, създават  Брандебурите, Сведите, Померанците, а също Кембридж и Кембриджкия универсисет. Отделно и една група ,заселена в пределите на VІ в.сл.Хр. от голямото племе на Туман на Бат Баян (Бат Бай) българи в във френските земи и е наречено Вулгунди – Бургунди. Днес на бургундците казват „френските шотландци“. Западните учени признават, че те не са нито французи, нито германци, нито испанци, нито англичани. Никой от тях обаче не иска да признае древнобългарския им произход. Същото е и с областта Оверния, където се играят български хора, свири се на гайда и галено се нарича към всеки оверняни „Хубав като българин”. Това е делото на Раковски.

Добре е да се знае и помни, че Раковски нарича хуните българи Кутритури и Утигури, което е в голямата си степен в днешно време изяснено. Хунският съюз е голям български конфедерационен договор между всички сродни български племана и родове на кимерийци, масагети – скити, траки, пеласги, хунори – дин лин или родът Дуло. Това конкретно доказва Димитър Съсълов в своята книга „Пътят на България”. В този обхват българите доминират и управляват, а Атила е име – вожд.

Раковски в своите филоложки наблюдения по българския език е стигнал до там, че в своята азбука езикът ни трябва да притежава 36 букви. Замислял е реформа по този казус, но времето не му е позволило да стане, както го е замислил. Въвежда някои добавки в азбуката, африканизми и латински знаци. Що се отнася до това, че българите са древен народ, той обяснява, че Ведическите книги („Ведите” и „Ясна”) са български книги, че санскрит е „самскрит език“. Наивно на пръв поглед, но древните българи създават индийската цивилизация и култура, будизма. Брамините са българската висша каста на Индия. Това идва от поселенията на тогавашните българи в Памиро-Алтайския регион и на Междуречието. Казва, че „Ясна” на прост български език е „Изяснение”. Първоначално се възприема с усмивка такова твърдение, но лингвистите и сравнителните думи, изречения и понятия на санскирт, авестийски, хинди и това на сегашните българи имат твърде големи сходства и прилика с разлика в произношението и транскрипцията.

Заинтриговани направихме една съпоставка и открихме следното. Санскрит Авестийски Кюрдски български

                    Сиие          сийе           сие           сянка

                    Неве          неве            ну             нов

                    Чжене       чена                             жена

                     Серд           серд           сар             студ

                     Зумистан   Зумистан   Зивистан   зима

                     Йахе           йахе                              яка

                     Тенг           тенг            тенг            тънко

                                        Серм           серм          срам

                                        Кхалък       калек         калеко

                      Кор            кор                                горе

                      Дикан        дуккан                          диканя

                                         Неве           ну              нов

                      Ку              кухио          кудере       къде

Това са само някои извадки от говорими езици – сходни, близки и еднакви до българския, но за сериозността тук следва сериозното академично становище на езиковедите. Според Г.С.Раковски санскрит е „зендският език“.

Раковски описва българските божества така: Сива или Сур, старо български Бог, Яра-мъзд – светлост (Бял бог), А-Харен – недобър (Черен бог), Вишну – високий, великий, Крачун или Краканчо (многокрачестий и многоръкий), Колед, Перун, Рада (Рати), Яма, Харен (хранящий души), Въртуми и Помяна, Диви и Самодиви, златолуспави огнени змейове – прекрасни полубози млади момци, Злата баба, Лада, Лил или Лелю, Лил-Яна, белобрадатий старец дядо Господ, първо българско в древност божество.

Всичко изредено до тук е един огромен пантеон от утвърденост като божества на древните българи, създатели на Вишну, Шива, Буда и още плеяда божества. Сега никак не е чуждо онова, което е написал Раковски, но в съвременния прочит постоянно извират и излизат на показ все повече и повече доказателства за това, кои са българите и, че са древен и славен народ. Ето, това е Заветът на Раковски и ние трябва да признаем неговото достойно място в българската история и култура с „Достойно Есть“.

Йордан Георгиев