Серия от събития във връзка с годишнината от Крайовския договор

С няколко събития тази година в Силистра ще отбележим 80-ата годишнина от Крайовския мирен договор. Едното от тях е на самия ден 7 септември, когато е подписана спогодбата за връщане на Южна добруджа към България и за размяна на население между двете страни с Румъния.

Ръководството на община Силистра ще поднесе цветя на признателност към загиналите за свободата на Добруджа пред паметната плоча на загиналите в Добруджанската епопея в Дунавския парк.

Призовават се представители на организации и граждани, които ще направят същото по свой избор на време, да спазват противоепидемичните мерки.

Със сигурност по подобен начин ще бъдат уважени и близо 30-те паметника в област Силистра, свързани с Добруджа, борбата за нейната свобода и с трагедията на добруджанци по време на окупацията в периода 1918-1940 г., а и от преди това.

На 14 септември в деня на Празника на Силистра от 10 ч. ще бъде осветена и открита паметна плоча, ознаменуваща 80-годишнината от възвръщането на Южна Добруджа към Отечеството. Инициативата за нейното изграждане е на проф. д-р Иван Гаврилов и на родолюбиви силистренци. С решение на Общинския съвет паметната плоча ще бъде поставена в градинката пред сградата, известна като Бизнес инкубатора.

На 28 септември библиотеката, архивът и други организации ще проведат паметна среща с автори на книги, посветени на Добруджа. На 1 октомври Филиал Силистра при РУ „А. Кънчев“ провежда по този повод и академична кръгла маса. Крайовският договор, наричан още спогодба, един от малкото, неревизиран след края на Втората световна война. Този акт се счита за безспорен успех на българската дипломация, тъй като нашата държава си възвръща една изконна територия, без да пролее капка кръв.

Условията на договора налагат Румъния да върне на България Южна Добруджа, както и да се осъществи размяна на българското население от Северна Добруджа и румънското от Южна Добруджа. 88 000 румънци, заселени от румънските власти след края на Втората балканска война през 1913 г., когато територията на Добруджа е окупирана от Румъния, са принудени да напуснат и да се преселят на север, докато 68 000 българи от северната част се преселват в Родината.

Южна Добруджа е отнета от България с Букурещкия мирен договор от лятото на 1913 г. и е присъединена към Румъния. По такъв начин към подарената от Русия със Санстефанския (1878) и потвърдената от Великите сили с Берлинския договор (1878) Северна Добруджа в ръцете на Букурещ е прибавена и Южна Добруджа. През Първата световна война (1915-1918) двете части на Добруджа са освободени и до края на войната остават в границите на България.

Ньойският договор (1919 г.) отново ги отнема от България и ги предава пак на Румъния. След продължителни дипломатически преговори и с подкрепата на Германия, Съветския съюз и останалите европейски държави Южна Добруджа е върната в пределите на Отечеството на 7 септември 1940 г.

Парижкият мирен договор след края на Втората световна война препотвърждава решението на Крайовския договор. По такъв начин Южна Добруджа остава неделима част от България.

Паметници в област Силистра, свързани с борбата за освобождението на Добруджа, които би трябвало да уважим в дните около 7 септември.

В момента в област Силистра близо 30 са паметниците, барелефите и паметните плочи с надписи, свързани с окупацията на Южна Добруджа и със събития в същия период, както и по повод борбата за свобода на територията.

Най-знаков от тях е Военен мемориален комплекс гробница Шуменци 1916 – свидетелство за човешката трагедия и за воинския героизъм на Добруджанския фронт през Първата световна война, повод за възпоменания с участие на предците на загиналите (тази година е на 6 септември от 11 ч.).

В Тутракан на централно място пред обредния дом е паметникът на генерал Пантелей Киселов – герой от победата на България на Добруджанския фронт. Барелеф в село Зафирово, Главинишко, има на генерал Атила Зафиров, свързан с боевете в Добруджа по време на Първата световна война.

Забележителен по своя мащаб е паметникът край главния път Силистра – Добрич, посветен на Димитър Дончев-Доктора. Негови барелефи има и в Силистра, подобно на д-р Петър Вичев – изтъкнат деец на националноосвободителните борби на българското население в Добруджа, на когото е посветена и паметна плоча с надпис.

Най-популярен е паметникът на добруджанските революционери в центъра на Силистра, известен повече като паметник на Дочо Михайлов.

В село Бабук е общият паметник с барелефи на Дочо Михайлов, Тодор Бонев и Иван Стайков, като дейци отново от ДРО. Подобни има и за участници в Сребърския процес – Йордан Димов от село Йорданово – негов отделен паметник в центъра на селото, носещо името му, и Ангел Георгиев – вкл. за лобното място на двамата край селото. Плочи в Сребърна и Силистра също напомнят за жертвите на Сребърски процес през 1937 г.

За дейци на ДРО:

Марин Станев с паметна плоча в село Васил Левски, Никола Енчев Великов-Керенски – в село Попина, Иван Георгиев – в село Кайнарджа. В село Смилец е паметникът на Велико Великов, политзатворник в 30-те години. В Силистра – паметник на Борис Калчев – деец от ДРО. С паметна плоча с надпис в Силистра е уважен и Илия Ачков-Илюша, пръв секретар на Добруджански младежки съюз.

В област Силистра само на един деец на Вътрешната добруджанска революционна организация е посветена паметна плоча, при това създадена едва преди няколко години в град Алфатар в чест на войводата Стефан Боздуганов – борец за свободата на Добруджа.

Два са паметниците в Село Старо село и единият е от от тази година – на плочи са изписани имената на 133 мъже, станали жертва на акции срещу българщината от страна на кралската румънско-чокойска власт в периода 1926-1940 г.

Забележителни са създадените паметници в памет на жертвите и мъчениците в град Тутракан и в село Кайнарджа, както и пирамидата по същата причина в село Сребърна. Паметна плоча за опожаряването на селото има в Срацимир по повод 100-годишнината от събитието през 1916 г.

С паметник е уважена личност като българския писател Владимир Мусаков, намерил смъртта си като поручик в Алфатар в борбата за Добруджа през 1916 г.; в Силистра – паметници на Коста Стоев, Борис Калчев и цар Борис III.

Паметна плоча в Дунавския парк в областния град е посветена на 100-ата година от Добруджанската епопея при Тутракан и за възвръщането на Южна Добруджа.

Изпращайте ваши снимки и информация на [email protected]



viber

Върни се горе