Учебните часове по литература в 12. клас често минават по познатите пътеки – анализи, контекст, задължителни творби. Но понякога се случва нещо повече: урокът се превръща в живо пространство, в истинска среща между поколения, души и стихове. Такъв беше и днешният час в ЕГ „Пейо Яворов“, посветен на Петя Дубарова – една среща отвъд времето.
Пътешествието започна с биографията на поетесата – кратка, но толкова ярка. В нейните години учениците видяха отражение на собствените си търсения – светлина, бунт, тъга, стремеж към свобода. Тийнейджърите на прага на зрелостта се опитаха да влязат в нейните избори, но и да ги преживеят по свой начин, през своите въпроси, своите тайни и мечти.
Всеки от учениците избра своя любима творба на Петя. Част от тях подготвиха постери, други – презентации, рисунки, визуални интерпретации. Когато стиховете зазвучаха от гласовете на хора на възрастта, на която е била и самата поетеса, те придобиха нова плътност. В техния прочит звучаха откровение и съпричастност – към нейната тъга, към бунт срещу скуката, към морето и към онзи неуловим вятър, който минава през стиховете ѝ.
Последвалата дискусия не беше за тропи и фигури, а за усещания, които не остаряват – за първата любов, за болката от неразбирането, за смелостта да бъдеш различен. Въпросът „Ако днес Петя беше тук, какво би ни казала?“ отвори врати за истински разговор. Някои смятаха, че тя би била отблъсната от шумната повърхност на социалните мрежи, други – че точно там би намерила нов начин да блести. Но всички се обединиха около мисълта, че тя би ги призовала да останат автентични, да вярват на чувствата си и да бъдат смели в изразяването им.
Кулминацията на часа беше в писмата – писма до Петя. В тях учениците задаваха въпроси, споделяха страхове, надежди и мечти. Пишеха за трудността да намериш посока, за натиска на очакванията, за онова тихо търсене на смисъл, което съпътства всяка младост. В тези писма учениците разговаряха не само с момичето от Бургас, а и със самите себе си.
Когато часът завърши, остана усещането, че всички присъстващи са докоснали нещо истинско – не учебен материал, а живо слово. Това беше от онези редки уроци, в които литературата престава да бъде просто текст и се превръща в среща, в разговор, в споделяне. Урок, който Петя Дубарова би харесала: искрен, светъл, свободен.
Поезията има силата да свързва поколенията. А в този час всички почувствахме, че Петя Дубарова продължава да бъде наш тих събеседник – посланик на чистата емоция и нежната смелост.
Изпращайте ваши снимки и информация на [email protected]
facebook Присъединете се към нашата Facebook група за новини от Силистра и региона.
