Крайдунавска Добруджа или настоящата област Силистра с духовна столица днешният град – наследник на няколко цивилизации, е сред регионите в страната със специфични постижения в сферата на музиката. В развитието на отношение и на прояви, свързани с класическата музика, те са най-ярки в края на по-предишния и в различни периоди на миналия век – първото десетилетие и после в 60-те и 70-те години. Една от причините за този бум в интереса към световни образци, включително на произведения от оперен и оперетен характер, е създаденото през 1891 г. Държавно педагогическо училище в Силистра.
В него преподавател е чехът Карел Махан, който е възпитаник на Пражката консерватория и създава първите хорови формации и оркестри в града. Самият той е композитор, музикален теоретик, фолклорист и изследовател на българската народна музика. Свирил е на цигулка и въвежда в учебния план обучение на този инструмент, защото смята, че е най-близък по звучене за децата и учениците. По подобен начин действа по-късно при учителстването си в Кюстендил и Шумен. Заедно с известния фолклорист Никола Бабачев издава в Силистра през 1894 г. първото музикално списание в страната, наречено „Кавал“. В негова чест преди 44 години на лицевата фасада на стара сграда в центъра на Силистра е поставена паметна плоча, за да напомня за просветителската му дейност.
Още в първия брой на сп. „Кавал“, обявено за „Музикален вестник“, излязъл на 1 април преди 130 години, Махан и сподвижниците му насочват вниманието на читателя към оперното изкуство, отбелязвайки смъртта на трима известни композитори – Шарл Гуно, Пьотър Чайковски и Ханс Бюлов. В броя се акцентира върху необходимостта да се познава този вид музика, защото е важна за възпитанието на подрастващите, при това не по-малко от познаването на народната музика. В следващите броеве не е пропускано да бъдат отбелязвани прояви в различни градове на страната, в които има изпълнения на откъси от опери и оперети – става дума за градове като София, Пловдив, Шумен, Лом, Кюстендил, Варна, Русе. В една от статиите читателят е убеждаван, че музиката се „ражда“ заедно с говоренето, поради което тя трябва да се развива като умение.
Същата година в друг брой има дописка за концерт – част от музикална вечеринка, подготвена от Учителския колектив на Държавното педагогическо училище в Силистра. В богатата ѝ програма е отбелязано, че смесеният училищен хор ще изпълни увертюра от оперета на австрийския композитор Франц фон Супе. Така също е посочено изпълнение на част от „Норма“ на Винченцо Белини. Отделно са представени произведения на Менделсон, Сметана, Бетовен и Шопен. В интересна статия се казва, че музиката е дело на самите богове и има влияние не само върху педагогическото, но и върху моралното възпитание на младите хора.
Десетилетие и половина по-късно във в. „Делиорманска трибуна“, излизал през 1909 г., намираме дописка, в която се казва, че благодарение на създаденото година по-рано Музикално дружество „Седянка“ град Силистра постепенно се превръща в „средище на музикалната култура“. И отново това е резултат от дейността на Педагогическото училище, в което „музиката е на предно място“. Твърди се също, че благодарение на това в града има „внушително число свирачи и певци“. Уточняваме, че Музикално дружество „Седянка“ (1908) е наследник на Дружество „Гайда“, създадено в края на XIX в. През 1911 г. в Силистра се провежда първият в страната Събор на хоровете от крайдунавските градове, който вече има 13 издания, а през 2025 г. е следващото, което ще бъде съчетано с тържество за 115-ата година на събитието.
Освен Карел Махан за прибоя на класическата музикална вълна в Силистра заслуга имат също диригенти като Тодор Недков (1894-1896), Тодор Карагеоргиев(1896-1904), Ангел Кавлаков (1904-1906), особено Петър Бояджиев (1907-1912, 1914-1916, 1918-1927), но също така Захари Йорданов(1913), Пенчо Пеев (1916-1917, 1929-1933, 1934-1948, 1953-1955, 1959- 1960), Николай Влахов (1933-1934), Андрей Папанчев (1948-1952), Неделчо Кисимов (1955-1957, 1959-1960), Николай Обрешков (1957-1958), Петър Карагеоргиев (1960-1968, 1995-1996), Арам Берберян (1968-1969), Чавдар Николов (1969-1988), Христо Стоев (1988-1989), Любомир Павлов (1989-1990), Николай Мерджанов (1990-1994), Георги Гичев (1994-1995), Снежана Спасова (1996-2001), Антонина Колева (2001-2002), Веселин Колев (2002-2004), Светлана Колева (2004-2005), Светлозар Христов (2005-2006), Димитър Боев (от 2006-2015), Лидия Кулева – настоящ диригент на Смесен хор „Седянка“, Йорданка Димова и много др., сред които и починалият наскоро на близо 90 години диригент и учител по музика Стоян Чешмеджиев.
Дейността на хоровете в Силистра са и символ на партньорство в най-различни начинания, дори в тандем с някогашното Спортно дружество „Юнак“ – в Силистра дълги години е преподавал физическа култура и спорт швейцарецът Луи Айер. Така също с женското и с македонското дружества – в организацията на съвместни музикални програми, вечеринки, годишни актове и утра в педагогическото училище и в града. И още: с емигрантския хор в Русе, наречен „Добруджански хор“, с хоровете „Млада гвардия“ и „Дунав“; с хорове, съставени на професионален и училищен принцип, с детската формация „Дунавски славеи“, създадена преди 6 десетилетия и т.н.
За съжаление, през 1913 г., когато настъпва т.нар. румънски период на Силистра, тъй като първо е дадена на Кралство Румъния, а по-късно настъпва и период на анексията ѝ като част от Южна Добруджа, музикалната дейност в града замира или най-малкото остава в сянка. Една от причините е, че Педагогическото училище като учебно заведение е евакуирано първо в Русе, а после в Свищов. Изразител на музикантството в града обаче продължава да бъде Музикално дружество „Седянка“, което запазва българските културни традиции в района.
За дейността му обаче до 1940 г., когато Южна Добруджа е възвърната към родината България, има недостатъчни сведения. За разлика от следващия период – в издавания в периода 1940-1944 г. в. „Подем“, когато за „Седянка“ се пише в почти всеки от 189-те броя на вестника. Давана е гласност на всеки концерт, в който задължително е имало класически репертоар. В отделен материал четем реклама за специална музикална вечер, посветена на Волфганг Амадеус Моцарт. Седенкари – певци и инструменталисти, са имали обща творческа продукция с Общинския професионален театър, създаден през 1942 г. с режисьор Стефан Николаев. Съвместни творчески продукти членовете на „Седянка“ създават и с Бранническата организация – примерно от брой 181 от 30.06.1944 г. разбираме за подготвената от тях юношеска оперета „Златното момиче“ на Трайко Симеонов от 1918 г.
Предвид и други дописки на тази тема стана ясно, че възстановената след четвъртвековна румънска окупация българска власт залага на музиката, включително чрез цялата дейност на Народно читалище „Доростол“, за да ограмотява българите с цел наваксването на изоставането си в румънския период. Много по-късно в Силистра е създадена „Детска музикална школа“ със самостоятелна сграда, която е действаща и днес. В средата на 69-те години на миналия век своеобразно възраждане в Силистра по отношение на връзката на местната музикантска среда с класическата музика, респективно посредством жанровете опера и оперета. През 1966 г. с второто си издание е възстановен Съборът на хоровете от крайдунавските градове, впоследствие преименуван в Събор на хоровете от крайдунавските страни. Гостуват формации, изпълняващи произведения на най-известните световни автори.
Междувременно е създадена самодейна оперета в Силистра, която съществува десетина години. Според участници в нейната дейност, последните постановки са през 1975 г. По-старите силистренци още помнят „Фраскита“ на Франц Лехар и „Царицата на чардаша“ на Имре Калман. Главната роля е изпълнявана от Тамара Чапкънова – дългогодишен хорист на Смесен хор „Седянка“. Ръководител на оперетата е бившия седенкарски диригент Петър Карагеоргиев, който по-късно бе диригент и на Градския духов оркестър. Вокален педагог е Елена Кустева, с отношение към подготовката на спектаклите е още един хоров диригент – Артюн Маркарян.
В този период в Силистра действат общо пет хора, което позволява на постановчиците да са с голям избор от певци – солисти. В града е силно развита и балетна школа, от които по това време се изявява още една представителка на местната арменска общност – Варта Ценкова. Впрочем, към силистренския арменски храм „Света Богородица“, който е най-старият по рода си у нас, защото е на над 400 години, също е имало музикална формация, подготвяща запомнящи се музикални вечери, за които е писано неведнъж в споменатия по-горе в. „Подем“ през 40-гте години.
Силистренци се гордеят с неколцина свои съграждани, чийто живот е отдаден на операта и на оперетата. Най-известна от тях е живеещата понастоящем в Ню Йорк световна оперна прима Стефка Евстатиева, която е пяла и в Смесен хор „Седянка“. Подобно на нея в тази формация е градил опит и самочувствие и Христо Сарафов – артист-солист на Националния музикален театър, завършил „Класическо пеене“ в НМА „Панчо Владигеров“. Легендарен е споменът за дейността на музикалното поприще на фамилия Пееви. Възпитаници на Държавната консерватория са Виолета Пеева – мецосопран, и Лъчезар Пеев – соло-бас, откритие на маестро Ангел Манолови. По техния път върви Славин Пеев – бас-баритон, завършил музикално образование в Софийската консерватория, а после и в Залцбург. Пял е и в Българската хорова капела „Светослав Обретенов“. И тримата имат своите изяви в Германия, Австрия и в други европейски страни.
През последните десетилетия операта и оперетата са рядък гост на сцената в Силистра, като изключим гостувания на спектакли от трупите на музикални и оперни театри от Русе и Велико Търново, както и на филхармониите от Разград и Враца. За сметка на това в сферата на популярната музика, с опция на придобият певческа култура и за други жанрове, в Силистра свои дейности развиват Музикално студио „ДО РЕ МИ“, Център за музика и изкуства „Мегатон“ (в Екатеринбург – Русия, своето музикално образование завършва възпитаничката на центъра Ева Илиева), както и музикални педагози, работещи в индивидуален план. Техни ученици продължават музикалните традиции на Силистра, като сред най-ярките представители в момента са джаз примите Йълдъз Ибрахимова и Мая Нова, които обаче от години нямат изява в родния си град. Свое запазено място в момента на музикалния небосклон имат поп певците Йордан Марков, Ели Раданова, Христина Миленова – ТИТА, Яна Сабанова и др., някои от които имаха успешно участие в българските варианти на световни музикални формати, като „Мюзик айдъл“, „Гласът на България“, „Екс фактор“.
Изпращайте ваши снимки и информация на [email protected]
facebook Присъединете се към нашата Facebook група за новини от Силистра и региона.
