Д-р Маргарита Къцаркова: „Около 500 000 души у нас са с диабет, а над 200 000 дори не знаят. Профилактиката спасява животи.“
На 14 ноември светът отбелязва Световния ден за борба с диабета – инициатива на Международната диабетна федерация, която цели да повиши информираността за едно от най-разпространените хронични заболявания в съвременния свят. Тази година кампанията преминава под мотото „Диабет и благополучие“, като акцентът пада върху връзката между здравето и ежедневната работна среда.
По повод датата разговаряме с д-р Маргарита Къцаркова, специалист по вътрешни болести и ендокринология, която споделя опит и наблюдения върху развитието на заболяването у нас.
Диабетът – „тихата болест“
„Около 500 000 души са регистрираните болни в България, а над 200 000 дори не знаят, че са засегнати,“ посочва д-р Къцаркова. Причината – заболяването често протича безсимптомно в продължение на месеци и години.
Диабет тип 1 се среща най-вече при млади хора и е резултат от липса на собствена инсулинова секреция, често след прекарани инфекции. Той изисква незабавно и пожизнено инсулиново лечение.
Много по-разпространен е диабет тип 2, свързан с нездравословен начин на живот – заседналост, неправилен режим на хранене, злоупотреба с алкохол, затлъстяване, стрес, както и последици от възпаления на панкреаса.
„Диабетът не боли. Пациентите не посещават профилактични прегледи и често откриваме заболяването случайно – при хоспитализация или рутинни изследвания,“ допълва специалистът.
Хранене: баланс, а не лишения
Ендокринологът подчертава, че гладуването не е решение. Нужен е балансиран хранителен режим, включващ съотношение:
въглехидрати – протеини – мазнини = 3 : 2 : 1.
Въглехидратите трябва да бъдат „бавни“.
Плодовете е по-добре да се ядат цели, а не като сок.
Препоръчва се ограничена консумация на червени и мазни меса, за сметка на риба и пилешко.
„Храненето при диабет трябва да е малко, често и балансирано“, отбелязва д-р Къцаркова.
Стресът и самотата – подценени фактори
Според специалиста стресът, самотата и липсата на социална подкрепа значително допринасят за отключването на диабет. Вирусни инфекции, сърдечно-съдови заболявания и онкологични диагнози също могат да провокират болестта.
Профилактика: навик, който спасява
„За жалост българският пациент не е изряден в профилактиката,“ казва д-р Къцаркова. Затова нейният апел е ясен:
ежегодни профилактични прегледи;
кръвни тестове – кръвна захар, креатинин, липиден профил;
гликиран хемоглобин – показател за нивата на захарта за последните три месеца.
„Особено внимателни трябва да са хората с фамилна обремененост“, добавя тя.
Може ли заболяването да се предотврати?
Да – чрез промяна в начина на живот:
поне 5000 крачки дневно;
здравословно хранене;
ограничаване на стреса;
повече активност и по-малко заседналост.
Предизвикателствата пред ендокринологията
Специалността е все по-предпочитана от младите лекари, но практиката е взискателна: непрекъсната квалификация, постоянно обновяване на терапиите и трудностите при мотивиране на пациентите.
„Нужни са поне 10 години работа, за да познаеш диабета в дълбочина,“ казва д-р Къцаркова.
„Диабетът не е присъда“
Макар диагнозата да предизвиква страх, специалистът уверява, че с правилно лечение, дисциплина и постоянен контрол животът може да бъде напълно нормален.
„Имам пациенти с 30–40 години диабет и отличен контрол. Важно е да се спазват правилата.“
Здравният съвет на д-р Къцаркова
„Ходете редовно на профилактични прегледи.
Следете кръвната си захар и гликирания хемоглобин.
Пазете се от стрес.
Хранете се разумно и живейте активно.“
Изпращайте ваши снимки и информация на [email protected]
facebook Присъединете се към нашата Facebook група за новини от Силистра и региона.
