В комплекса „Добруджанска къща“ в село Калипетрово с любезното съдействие на неговите стопани – сем. Папазови, бе проведено поредното народолюбиво събитие – Урок по родолюбие „Живите корени на българския фолклор“, част от по проекта „ЖИВАТА ЗОНА НА БЪЛГАРСКИЯ ФОЛКЛОР”. Той се реализира със средства на Национален фонд „Култура“ от НЧ „Дръстър 2012“ град Силистра в партньорство с НЧ „Родина 1941“ – село Голеш, община Кайнарджа.
В естествената атмосфера на етнографски кътове с автентичен реквизит от калипетровските подетнографски групи „шиковци“ и „гребенци“ се вписаха танцьорки от ансамбъла към най-младото читалище в крайдунавския град. Базирайки се на интереса си да узнаят повече за миналото на своите предци, те провокираха с въпроси госта на събитието д-р Йордан Касабов – етнолог, автор на над 10 книги, разкриващи тайни от минали времена за начина на живот на добруджанци.
Благодарение на неговия проникновен разказ подрастващите самодейци научиха и много стари думи (стъпа, дарак, маган, бъкел, чепкало, менци, хурка, дисаги, копраля и др.), както и какво се „крие“ зад тях. Повечето от тях са от бита на предишните поколения – предмети от двора, обора, кухнята, собата, пишника и пр. места в добруджанския дом и прилежащите му територии. Стана им ясно каква е разликата между геран и кладенец, както и че има и още алтернативни думи за тях, като клайц и ъбел. И как това е място за „случайни“ срещи между най-младите хора в едно село.
Осведомени бяха какво е софра – непременно трикрака, колкото крака има и скоменчето – дървеното столче, на което сядат само мъже, защото то им осъществява връзката с бога. Отделно д-р Касабов им отвори прозорец с гледка към изящните добруджански носии със задължителните в тях моменти – примерно при жените това са двете престилки и забрадката, както и мястото на китката на главата, а при мъжете – калпак и пояс, предвид спецификата на форма, материал и начин на ползване при различните етнографски групи. И непременно геометрични изображения особено по ръкавите и престилките на жените, разкриващи социално състояние и принадлежност към етнографска група.
В сравнително дълъг разяснителен разказ бяха пресъздадени във времето и пространството като съдържание и значение празниците от двата календарни периода – есенно-зимния и пролетно-летния, като ударението бе сложено върху тези от тях, които са характерни за Добруджа. Защото в Силистренския край на Бъдни вечер/Коледа не може без коледари и бразая, а на Лазаровден – без лазарки и буенешко хоро. Още повече защото на тези два празника в първия случай момите, а във втория – момците, могат публично да заявят любовния си интерес към конкретен представител на срещуположния пол.
По подобен начин стоят нещата на Сирни Заговезни („Прошки“) и съответно на другия ден – Чисти понеделник („Куковден“), когато е празникът на кукерите, при обреда на които има също специфична символика, която д-р Касабов разкрива в най-новата си дадена под печат книга „Кукери и маскарадни игри в Североизточна България“. Разбира се, не мина и без акцент върху празници като Гергьовден и Димитровден, които разделят двата празнични цикъла. Единият е начало на селскостопанската година, а другият е нейният край. Посочен бе като важен празник за добруджанци и Кръстовден, когато започва църковната година и е началото на сеитбата, която е сред основните занимания в Добруджа.
От разказа на д-р Касабов присъстващите разбраха, че коларо-железарството е сред главните занаяти в Калипетрово – само до преди 60-70 години поне 50 от 400 местни фамилии са имали отношение към него. Две писани каруци – една за водена от магаре, и друга – малка, детска, демонстрационна, бяха повод за тийнейджърите да полюбопитстват как са се правели от знайни и незнайни майстори, за да бъдат възпети като произведение на народното изкуство и в творчеството на Йордан Йовков, заслужено наречен „певецът на Добруджа“.
Допълнителна картина към своеобразния филм към миналото пресъздадоха три самодейки от ансамбъла на НЧ „Дръстър“, натъкмени в народни носии, които не само се върнаха своето детство и моминство, разказвайки съкровени спомени „от извора“, но и поведоха хорото „както едно време“, с което завърши тази необикновена вечер. За него допринесе оркестър в състав Димитър Джамбазов – председател на настоятелството на читалището организатор, Велико Великов – ръководител на собствена музикална школа за гъдулари и гайдари, и Лазар Богданов – дългогодишен танцьор и хореограф.
Изпращайте ваши снимки и информация на [email protected]
facebook Присъединете се към нашата Facebook група за новини от Силистра и региона.
