Почина банатският българин Лука Велчов-Деде – почетен гражданин на Тутракан

Почина голям приятел на Крайдунавска Добруджа – банатският българин Лука Велчов-Деде – почетен гражданин на Тутракан, ученик на Пирин Бояджиев – почетен гражданин на Силистра

Фейсбук-профил Podul prieteniei – Мостът на приятелството: Починал е Лука Велчов – доайенът на българите в Румъния. Дъщеря му писа: „Баща ми почина снощи. В събота, 5.10.2024 г., в 10:00 ч. ще има религиозна церемония в римокатолическата църква „Св. Йеремия“ в Китила, Банатско шосе 17, а в 12:00 ч. е погребението в гробището „Свети Пантелимон“ на улица Тракторулуй, последвано от събиране на улица Доамней 14, където е седалището на българското дружество“.

Снимки: от публикацията „Българските потайности в Букурещ“ – блог Версинаж – http://jordansilistra.blogspot.com/2019/05/blog-post_52.html, от публикацията „Доайенът на българите в Букурещ Лука Велчов: „Аз съм възпитаник на изключителния педагог Пирин Бояджиев от Силистра“ – в сайта Силистра нюз, за негово участие във Форум „Българско наследство“ – Балчик.

В публикация във falmis.org четем за него: Лука Франциск Велчов е роден на 8 октомври 1933 г. в село Дудещи Веки, (Стар Бешенов), окръг Тимиш, Румъния, в родолюбиво банатско българско семейство. Посвещава живота си на българската кауза в Румъния, за която работи близо 80 години. Завършва първоначалното си образование в родното си село (1941-1945); след това отива учи в Тимишоара една година в престижния Колеж “Лога”, още една в Педагогическата гимназия, както и в 6-а гимназия от Тимишоара (1945-1948). През 1949 г. е вече в Букурещ в известното Българско Педагогическо Училище (1949-1953). В същото, в което и великият Христо Ботев е учил българчетата, и което е носело името на българския революционер и поет. Този период има изключително влияние върху младия банатски българин. Тук негов учител е известният силистренски педагог, учен и преводач Пирин Бояджиев, друга емблематична личност за българите и българщината в Румъния.

На следващата година е приет в Букурещкия университет в специалност „Славистика и българска филология“ (1953-1958). Завършва с отличие и веднага се връща в родното си село, Стар Бещенов с мисия да научи младите банатски българи на литературен български език. В периода 1958-1959 е заместник директор на гимназията в селото. Но спомените от Букурещ и съдбата го връщат обратно в големия град, където става учител в българското училище (1959-1961). В този период участва активно в разработването и издаването на учебниците по български език от II-VIII клас.

Работи след това и в румънски училища като учител по румънски и руски езици.

В продължение на осем години е директор на 91-ва гимназия в Букурещ (1961-1969). Учител по румънски и руски езици е в 72-ра гимназия, от 1969 г. до 1973 г. до пенсионирането си през 1989 година е учител по румънски език в 199-та букурещка гимназия. Пенсионира се преждевременно, “за да се отдаде на българската кауза в Румъния” – както сам споделя. През 1990 г. е основател на Българското Културно Дружество в Румъния, на което е негов председател. Тази асоциация се разраства много и през 1992 г. той застава начело на Дружеството “Братство”, което е на българите в Румъния.

Автор: Йордан Георгиев, Фейсбук

Изпращайте ваши снимки и информация на [email protected]



viber

Върни се горе