Денят на 31 декември – опашката на всяка отиваща си година, все още не е завил страхотно към нощта, последната за 2020 г. (за отбелязване пълнолунна, за да бъде изпъстрена над Силистра, ако не с друго, поне със заря, за да спазим поне частично половинвековна традиция). И така, ще стигнем след потайната доба до първите петли, когато ще минем в следващата – 2021 г.
За да влезем, повече виртуално, но ритуално, в ролята на сурвакари – възрастта на изпълнителите и на формата нямат значение, защото е важно наричането, пожеланието, заклинанието, внушението за бъдеще време. По възможност всеки благославя по различен начин – както му идва отвътре – от душата, ума и сърцето, дори в някаква степен и в зависимост от това какво е запомнил от детството си.
Сурвакаме обикновено с познати текстове, които, който трябва, ще научи при необходимост, за да изненада когото смята за най-добре и да го уважи с благопожелателно потупване по гърбината в името на вечния рефрен „Амин“, неповторимата мантра в молбата пред Бога и космическата сила! Е, и сурвакница е нужно да има човек под ръка, разбира се, тъй като с метлата не става. Макар и тя да е важен предмет в бита и обредите – предназначението ѝ е да помита ненужното и вредното, за да въдвори чистота в дома и във взаимоотношенията между хората!
Сурвакницата е посестрима на уникалната българска дряновица – боговица (лечител и закон едновременно). С подобно значение са кривакът, куката (при кукерите), гегата – при овчарите (при тях и тоягата), бастунът при възрастните хора, сопата при всички други, имащи нужда от сигурност и опора. Реално тези „предмети” имат своята практичност във всекидневието, но са и български „неща”, завещани от древността със своето предназначение.
Източник: Йордан Георгиев
Изпращайте ваши снимки и информация на [email protected]
facebook Присъединете се към нашата Facebook група за новини от Силистра и региона.
