Времето мени правилата на живота, включително по отношение на традиции, завещани ни от нашите деди. За някои от тях, които вече не са в практиката, разказа тези дни пред журналисти д-р Йордан Касабов – историк етнолог. В своето изложение по повод предстоящите празници той акцентира върху обичаи, характерни за Добруджа (със съответни разлики, в зависимост от това дали става за типично местно население като гребенци или за хора, дошли от Северна Добруджа, Македония, Балкана, Шоплука, от полянските групи от Свероизточна и Югоизточна България, както и рупци).
Примерно, че в следобедните часове на 24 декември е т.нар. Малка Коледа, когато коледуват деца. Срещу което за благодарност за благопожеланията и „мечанията” си те получават…сушенки (и др. подобни дребни, но вписващи се в сакралността неща).
Следва в същия ден вездесъщата Бъдни вечер, също центрирана в съзнанието на добруджанци, но като Голяма Коледа, на която е посветена специалната трапеза с прекадени нечетен брой гозби и пита (кравай), която се разломява да има за всички, вкл. за Богородица и за животните от двора. На практика питата се изяжда до трошица, такова е поверието за богата следваща година. Междувременно бъдникът в огнището се оставя да гори дълго, отново в името на плодородието в бъдеще време.
Чупят се орехи, по целостта и състоянието на които всеки гадае своята бъднина за следващите 12 месеца (да припомним, че за старите българи новата година е от 21-22 декември нататък, когато вече е минал Еднажден, а зимното равноденствие е останало току-що в миналото).
И тъй като обикновено в този ден се коли прасето от домашната кочина, зад постните ястия стоят водата от варения бахур, самият сварен бахур, както и пълнен шаран. Това последното с непостните ястия църквата не го приема, защото не се вписва в дните за пости, продължаващи до 5 януари, когато изтичат от календара т.нар. мръсни (погани) дни. На Коледа на трапезата има питка или баница с паричка, в ролята си влиза лемежът на ралото.
Вечерта на Бъдни вечер нашите предци са си лягали рано, оставяйки неразтребена трапезата (софрата). Отивали са до местата за спане обаче не прави, а бавно и понаведени – отново връзката е със знамение за добра реколта. В ранните часове на новия ден – 25 декември, на ход са коледарите, което също е непозната по много други краища на страната традиция, изпълнена с толкова много благословии и ритуали.
Сред тях е и даряването на венци от страна на младата мома, която точно на Коледа може да покаже на своята рода кого от момците коледари харесва и се надява да й обърне внимание. Не е случайно, че на другия ден харесващият я момък откупува точно нейния кравай, за да реализира и той своето отношение, което да стане достояние на другите, вкл. и за неговото семейство.
Защото, пак според традицията, нещата между тях може да се случат още веднага след края на мръсните дни – тогава е възможно вече да тръгнат годежари, за да осъществят вече направените заявки за бъдещи младоженци. Спомен е също е народната даденост в думите на песните на коледарите добруджанци, в които си дават среща Богът елен и Богинята майка (кошута), а покрай тях греят звезди, небе и слънце.
На практика в една благословия избуява древната българска същност за Скрития бог (Прадед), на когото д-р Касабов е посветил поредната си книга, която в момента е под печат. Както и става ясно, че някогашният българин е имал огромни познания още в древността. Също в миналото в деня на Коледа добруджанци са се маскирали, което също олицетворява Скрития бог (имащ нужда от преоткриване), и по този начин оповестяват новото време.
Бразаята също е характерен „герой” в Добруджа, предимно по населени места по поречието на р. Дунав. Все още е съхранена в села като Попина, Сребърна, Белица и др., защото трябва да има кой да я „играе”, хлопайки. Става дума за дървено приспособление с глава на камила и дървена човка (маска, под която се крие човек), както и крак, също от дърво. Бразаята играе (вкл. на Заговезни), за да благославя, получавайки дар – яйце, брашно, месал, паричка. Обикновено я придружават група и свирач на хармоника.
Сурваки – 31 срещу 1 януари, е другият голям празник, почитан в Добруджа по това време на годината. Той също има свой сценарий и подредба. На трапезата задължително има пача от свинска глава. Това е вечер на пожеланията. Сурвакницата в основата си е дрянова клонка, избрана не случайно. На другия ден – Васильовден, се прави т.нар. напяване на пръстените, което в по-малка степен в Добруджа се случва на Еньовден.
И накрая няколко думи за уникалната българска дряновица – боговица, която е лечител и закон едновременно. С подобно значение са кривакът, куката (при кукерите), гегата – при овчарите (при тях и тоягата), бастунът при възрастните хора, сопата при всички други, имащи нужда от сигурност и опора. Реално тези „предмети” имат своята практичност във всекидневието, но са и български „неща”, завещани от древността със своето предназначение.
Източник: Йордан Георгиев
Изпращайте ваши снимки и информация на [email protected]
facebook Присъединете се към нашата Facebook група за новини от Силистра и региона.
